Пълна промяна или пластична операция за Рила

Споделям впечатленията на наша приятелка и симпатизантка журналистка, която вчера беше с нас в Сапарева баня, Паничище и Пионерска.

Гърди от силикон, ботокс в устните, липосукция, операция на носа, премахване на бръчките с киселина… Нечовешки болки, кървав кошмар, странични ефекти – цената на красотата, която куп хора са готови да платят. За да бъдат неотразими. С пластмасовите си цици, с белезите от скалпела, с увисналите устни, когато ботоксът не е поставен добре. Ако природата не ти харесва – винаги можеш да й го начукаш. С помощта на пластичните хирурзи. Да изглеждаш както на теб ти харесва, дори и нищо от теб да не е останало.

В Паничище си мислех за операция. Някой е сложил Рила на масата и реже. Парче по парче. Някакъв зъл доктор Гигълс оперира с надменна усмивка. Оперира лошо и без упойка. Кълца наред каквото му попадне. Чертае със скалпела линии асфалт. Срязва плътта и човърка навътре. С багери и машини. После обилно полива раните с бетон. За дезинфекция. За да не остане никакъв жив организъм на мястото на операцията, стерилизира.

Рила няма нужда от операция, тя не боледува. Но някой я връзва на масата. За да й прикачи нови цици, да пооправи гърбавия й нос, да намали ханша й… И после тя да заблести с чисто новите си импланти – ски-писти и луксозни хотели. Да стане „по-хубава”, по-удобна, да се котира. Доктор Гигълс иска пълна промяна за Рила. Уж за нейно добро. А всъщност – за себе си. За да може да блудства с тялото й, да го употребява. Да го продава на приятелите си, да го лансира на чужденците. А когато му стане скучно, да реже отново и да сипва сол в раните. Защото обича болката и мрази пациентите.

Рила лежи на масата и стене от болка. Доктор Гигълс не признава болкоуспокоителни. Не признава съгласието на близките, нито клетвата на Хипократ. Рила лежи на масата, безсилна да се съпротивлява. Единственото, което й остава, е да плаче в дъжда. Но тогава никой не вижда сълзите й. Ще спре ли дъждът преди да е станало късно?

С благодарности към Нели за нейната словесна гледна точка. Докато си четях мислех, че ние, които сме вътре в кампанията, сякаш дори вече сме претръпнали на това, което свикнахме да виждаме над хижа Пионерска, че сме изгубили енергията и силите си да се възмущаваме от случващото се там, но ето как изглежда то в очите на един човек, който без да е планинар, вижда естетическия абсурд и усеща болката на планината, която човешката цивилизованост прорязва с бетон, желязо, жици, стълбове и багери.

Ето и денят видян през обектива:

Сапарева баня – малък спокоен рай в събота сутрин.

Сапарева баня – какво я чака се вижда още отсега.

Строящият се хотел Еделвайс в Паничище

Долна станция на лифта – отново и отново…

Събота сутрин в Сапарева баня

Докога и как ???? ще търпим

Вчера бяхме на Паничище. Строителството на лифта продължава.

Строителството продължава

Докога ???? се питам. След повече от 2 години кампания, след 11 месеца акции, протести, жалби. След като е доказано незаконно (в противоречие с 9 български закона, 3 европейски директиви и плана за управление на парка) строителството продължава. Що за безочливи министри, политици, инвеститори и що за салбо гражданско общество.

Докога и как ще търпим? Защо търпим? И какво да направим? се питам. Защото за мен не е приемливо да си трая, когато виждам незаконно, грубо и грозно посегателство срещу живата природа, срещу правата ми на човек и на гражданин. Не искам и няма да мълча и търпя.

Може би проблемът щеше да бъде решен (временно), ако целта ни беше да спрем строителството. Шепа шашки динамит и готово. Бум! Няма лифт и няма проблем.

Но ние не се задоволяваме с такива лесни и постижими цели, ние искаме да се събудим и осъзнаем като народ и като активни граждани. Граждани, които се информират, които формират позиция и я изразяват и защитават.

Само че обществен диалог няма. Гражданите все още не сме се събудили от дългия сън на рая и подтиснати от страха, останал в поколения след нас от комунистическия репресивен апарат. Независимите журналистите са се разсеяли, платените си пускат платени репортажи, гражданите не са граждани, медиите не са медии, административните органи не са административни, съдът не е съд и прокуратурата не е прокуратура.

Докога???? Кога и как ще се събудим и осъзнаем.

И ми се ще промяната да започне днес от мен, тук и сега да започна да мисля и действам като български гражданин и да променим системата и себе си.

А на работниците, които вчера се страхуваха от поредната ни акция и ни чакаха в трепетно безпокойство нервност, че пак ще трябва да ни бият, мога да кажа: „Благодарим ви. Благодарим ви, че един от вас ни донесе кафета на акцията, когато ни отказаха да ни направят кафе в хужа Пионерска, защото сме протестанти. Тогава вие ни донесохте кафе. „

И така ние сме хора и те са хора, как обаче да се разберем като хора? Как да се разберем като хора с местната власт – братята мафиоти от Дупница, кмета и общинския съвет на Сапарева баня, руската, украинската мафия и местните хора? Как да се разберем с министрите, които отказват да наложат контрол за спазване на закона? Как да се разберем с тези части от нас, които се страхуват да не ги набият, с тези части от нас, които изпитват агресия при вида на посегателствто срещу планината? Как да се разберем и примирим вътре в себе си и между нас като хора?

Или ще посегнете на нас отново (както посягате на природата), забравяйки че сте хора? Че сте бащи и имате деца? Какво ще кажете на децата си за убийствата на дървета, за побоя и лъжите спрямо природозащитници? Какво ще кажем ние на нащите деца за Рила, която ще им оставим? Как ще си простя, ако децата ми не могат да видят рая на Езерата, да помиришат и изживеят пътя до там?

Всички ще научим уроците си – и местните хора (както хората в Банско) и инвеститорите и министрите и гражданите и журналистите, въпросът е каква цена ще платим?