Вече беше по всички медии случката, с малко закъснение ето разказ на някои от очевидците (без да цитирам имена):
Акция: съгласувана с Дирекцията на НП Рила и РПУ Самоков; оказване на съдействие на Дирекцията на НП за констатиране на нарушения в рамките на НП – движение на МПС, както и информационна кампания, че движението на МПС в границите на НП е забранено. Искахме да спрем строителните машини и техника в НП, но в същото време уведомявахме туристите, които си наемат превозвач, за да ги закара до Рилските езера, че навлизането в НП и движението на МПС е забранено. Раздавахме им брошурки и ги оставяхме сами да преценяват дали да продължат пеша или с колата, която са наели. Забелязахме всъщност, че за първи път от много време насам строителната техника на долна лифтена станция не работеше, дочухме и че част от превозвачите на туристи няма да работят заради нашата проверка, която беше съгласувана с всички институции.
За проверката се събраха повече от 50 души-доброволци от цялата страна, това е най-голямата провеждана до сега акция на Паничище. Целта на акцията беше да заснемем нарушенията (номерата на МПС), Дирекцията на Парка да провери дали са в списъка на имащите разрешение и ако нямат, полицията да състави актове на нарушителите. В случая обаче, полицията не дойде.
Акцията изглежадаше изключително успешна – по-голямата част от МПС спираха при бариерата и след като им беше обяснено – се връщаха или спираха до границата на Парка и продължаваха пеша. По-късно се разбра, че набързо е разработена системата – качваш се, слизаш преди границата на Парка, вървиш 200м и после пак те качват на друго МПС, което ги чака – вече е преминало бариерата (преди ние да дойдем) и по този начин се избягва преминаването през рейнджърите на Парка и доброволците. Констатирани бяха повече от 20 нарушения.
От друга страна бяха коментирани много от проблемите, които пораждат закононарушения: 1. полицията не може да санкцинира МПС по пътя към х. Рилски езера, защото на никоя карта той не съществува дори като четвъртокласен и там КАТ не може да има
2. в началото на „пътя“ няма табела, указваща, че нагоре следва ограничение на движението на МПС и като стигнат до самата табела при бариерата няма място, където можеш да отбиеш и да спреш колата си
3. рейнджърите на Парка са изключително малък брой, ако успеят да съставят актове, те се проточват и никой не ги плаща
4, част от туристите просто не са информирани, но след като бяха, ни казаха „с вас сме“ и слязоха от превозващите ги средства с готовност…
Вече към края на акцията част от гражданите (20) се бяха качили на х. Рилски езера, където продължавахме на снимане номерата на МПС и да водим протокол. Около 16.00 се зададе джип, чийто номер ние също снимахме с камера. Този път обаче джипът се насочи към камерата и се опита да сгази момичето, което снимаше. После слезе разгневен и се опита насила да вземе камерата от момичето с мотива, че не може да снима в неговата къща. Твърдеше, че той има разрешително за превозване на хора, но не го носи. Ние обяснихме, че снимаме абсолютно всички МПС в НП без водачите и после НП ще направи справка кои автомобили имат разрешение, така че за него, ако наистина има разрешение, няма има никакви последствия. В един момент колата, която явно не беше паркирал добре в бързината, за да преследва момичето и да й вземе камерата, тръгна по надолнището. Това още повече го разневи – отиде да я спре и после се върна много по-обезумял, взе голямо оръжие от колата си и каза“ей сега вече ви утрепах“. Насочи автомата към групата, каза, че 7 години е лежал в затвора, от кръв не се плаши и че не му пука дали ще убие яре или нас, ако ще още да лежи в затвора. Заповядваше ни да залегнем веднага, опря пистолета в слепоочието на един от присъстващите. Напрежението беше допълнително усилвано от мъж, който се представи за брат му, който обясняваше, да не ядосваме шофьора, защото вече не знаел какво ще се случи. Шофьорът ни каза, че там на Езерата е друга държава и там те командват, законите не важат. Ние се обадихме на полицията, бяхме свързани с РПУ Самоков, които не знаеха към кой да ни прехвърлят. По-късно се обадихме и на рейнджърите на Парка и помолихме да ни посрещнат и съдействат – чак след тяхното обаждане полицията беше задействана и дойде на местопрестъплението, след може би 2 часа забавяне. Човекът, който заплашваше живота ни, беше в крайна сметка задържан от полицията, бяха ни взети пълни показания за случая. Според нас нападателят до толкова не можеше да контролира себе си, че не се въздържа да извади вероятно незаконно притежавано оръжие пред множество хора-свидетели, при реална опасност просто да натисне спусъка.
Все още не се знае какво ще стане – дали ще има дело, дали ще бъде осъден въпросният господин или ще продължи да размахва оръжия сред туристите на НП, дали има и други като него и колко е сериозна опасността някой да пострада?
