Взаимоотношенията ни с местните превозвачи – какви са и какви трябва да бъдат

На 27 юли в Рила се проведе първата по рода си акция, в която граждани и представители на неправителствени организации осъществиха граждански контрол върху спазването на закона в Национален парк „Рила” в подкрепа на и съвместно със служителите на дирекцията на националния парк (така наречените рейнджъри) и с полицията (от полицията има още какво да се желае, но сме сигурни, че на втората поредна акция ще окажат далеч по-осезаемо съдействие за недопускане на инциденти и гарантиране на сигурността на участниците в акцията).

Акцията завърши с неприятен инцидент, за който вече писахме преди това.

Този инцидент провокира оживени и интересни дискусии в нашата група, които изпитах внезапно желание да обобщя, защото смятам за важни и показателни за нас като индивидуалности и като група. От конкретния инцидент дискусията се пренесе върху цялостното ни отношение и начин на комуникация с местните хора. Тук ще намерите някои извадки от тази дискусия:

„Не джиповете на тези мутри са ни проблемът – те са си местни и ще продължат да са там. Не вярвам, че десет джипа, които носят туристи и багаж, вредят толкова на Рила. Според мен проблемът е в частните джипове на частните лица, които идват не да правят бизнес превоз, а да се „разходят” до Езерата. Да, сигурно ако джипът минава по 20 курса на ден, няма да е супер за Рила, но в крайна сметка не трябва ли да направим избор на по-малкото зло? Моторите, които стават все по-модерни, са голямата заплаха, тези изсечени гори, тези кошмарни писти и лифтове са още по-голямата заплаха и най-тъпото е, че вече са направени, няма как да се върнат назад… Тъй че това, което изниква като въпрос: не се ли създават проблеми не там, където трябва?

Със сигурност ви е ясно, че местните хора мразят природозащитници, защото според техните разбирания ние им отнемаме хляба; това е много трудно да се промени, но има начин постепенно – като им се покаже, че ние не сме срещу тях, че искаме да помогнем. Можем ли например да направим уебсайт на всички туристи в Рила? Там да има информация за хижите, снимки, маршрути, дори информация за джиповете? Включително и информация за природата?”

„Местната мафия не са местните хора!!! Чувам такива асоциации вече от няколко човека. Като се борим срещу джиповете изобщо не се бъркаме в хляба на местните хора. Тия бабаити там са дупнишки и сапаревобански ербаби, дето са намерили лесен начин да правят пари покрай цялото беззаконие на Рила. Мислете си за лешояди. Бай ти Петко от Сапарева Баня, ако иска да се включи в бизнеса със старата си Нивичка, ще му счупят главата. Това размахване на автомат върху кого мислите е оттренирано?

Много по-важно е да спрем „бизнес джиповете“. Успеем ли – „туристическите“ ще спрат да идват от само себе си. Сега виждат, че може – що да не влязат и те в парка. Става нещо като движението в София.

Да, не са ни най-големият проблем джиповете, но трябва да започнем отнякъде установяването на контрол и връщането на реда в парка. След една малка победа, нещата ще потръгнат по-лесно. Ако не можем да се справим със селската мафия, какво остава да се борим с тази на инвеститорите, дето е на национално и дори на международно ниво.

Лифтът го нямаше миналата година по това време. Имаше един ров само. Пистите също. Аз не мога да се примиря с това, че вече ги има! И нещата все още са обратими. Лифтът още не е тръгнал – винаги може да се демонтира. Просеките все още не са писти. Почвата е там. Дървесната маса е там. Ако сега ги залесим, след 50 години пак ще има гора. Не е необратимо като на пистите на Банско – там и след 500 години може да няма гора.

Случаят трябва да се раздуха. Публичността предизвиква натиск върху институциите. Ако се потули – чакай и другия път да дойдат ченгетата от Дупница. Пак няма да са получили факса, ще им се е счупил джипа и кво ли не. Така само ще се даде енергия на бандитите да продължат с рецидивите си.

Не губете надежда! Мислете рационално и да действаме!”

„Първо напомням, че човекът, който извади картечния пистолет и ни заплаши, е от превозвачите. Още наобяд, когато чакахме пред бариерата, той дойде с туристи, а ние ги спряхме, обяснихме им, че искаме да спазваме закона и им дадохме брошура. Тогава той се държа „прилично” и без да вади каквито и да било оръжия, обърна джипа и си тръгна.

Малко след това част от нас тръгнахме към Новата хижа, за да направим още снимки и имахме шанса да разговаряме с местните превозвачи. Тези хора са насъскани срещу нас и моментът беше удобен да ги погледнем очи в очи. Лично си говорих с няколко от тях и им обясних, че ние не сме против техния бизнес, но искаме да спрем достъпа на всякакви частни джипове, мотори и бъгита. Говорихме и генерално за проекта, че ако се задвижи, планината ще бъде разсипана и те няма могат да спрат процеса – както в Банско.

В един момент изглеждаше сякаш може да седнем и спокойно да обсъдим възможностите за техния бизнес (разрешителни за няколко джипа, издадени от парка да возят туристите само до бариерата или друго). Тогава, малко преди да тръгнем надолу, пристигна джипа на „лошия батко”. Бедата е, че имайки закона на наша страна, на моменти някои от нас се държаха на нивото на местните – тънка ирония, безсмислено надприказване и т.н. Смятам, че до голяма степен ние самите провокирахме проблема.
Каквото станало – не можем да го върнем. Вчера обсъдихме, че влизайки в новините, нека да не съсредоточаваме 100% от енергията в конкретния случай, а да насочим мощни прожектори върху проекта за ски пистите – следващата част от пъзела на инвеститорите.”

“Аз пък не го подкрепям това виждане на нещата. Ако вие сте съгласите да допускаме каквито и да е превозвачи нагоре от бариерата, то значи, че ще сме с различни разбирания за национален парк и въздействие на човешката дейност върху природата.”

„Хора от типа „Мутри“ в повечето случаи имат добър опит в побоища и оттам имат добро око кой може да се бие и кой пада след първия удар. Всичките ние, които бяхме горе, сме от типа „жертви“.

Тези хора са се справяли с доста „жертви“ досега, които са им пречели, справяли са се чисто физически, но изведнъж се появяват такива като нас „жертви“, които искат да им пречат, това, което им се върти в главата, е следното: „Тази муха ще я сплескам, ако ми падне в ръцете“. За това ви давам гаранция, те ви окачествяват като абсолютно слаб противник, единственният им страх е неизвестноста от нашата законна защита, ако бяха сигурни, че няма да имат законни проблеми, щяха да ни смачкат, защото те не виждат никаква физическа заплаха от наша страна. Те не я виждат, щото я няма, ние всички сме хилави и не можем и юмрук да им ударим без да си счупим от това ръката.

Така че бъдете наясно с правилата на физическата конфронтация, за да не правите грешки, за които ще съжалявате. За да изглеждате силни трябва наистина да сте силни, това не може да се имитира.”

”Ние в случая си мисля, че трябва да изберем по-малкото зло, не да се мазним на местните, а да видим тяхната гледна точка, да им обясним нашата и да видим къде можем да намерим консенсус.”

„Колкото до това какви са нашите цели, мисля , че всички сме обединени около спиране на беззаконията в Рила. Всички беззакония! В това число попадат и просеките, и джиповете, и лифтът.”

„Хората си задават основателно два въпроса:
1.    Не е ли нормално да ни е страх от диви хора, плюс това с оръжие?
2.    2. Как въобще може да се комуникира с такива хора?

Ние сме жертви в очите на тези бабаити. По-слаби физически и на един юмрук разстояние от земята. Да, това е така. Но когато отидох да говоря с „лошото момче”, имах зад себе си цялото природозащитно движение, законът, полицията, гражданското общество в България, дори Рила планина, ако щете! И в такава позиция мога спокойно да погледна този див човек в очите и да му кажа какво мисля за бизнеса му, за възможностите оттук нататък и прочие. Ако отида да говоря с него по тия въпроси като обикновен турист, може и да изям един здрав бой и толкова. Ето защо може и без страх, а спокойно и без емоции. При такава нагласа на духа силата е на наша страна, разбирате ли? Това не е имитация на сила, просто така стоят нещата.”

Накрая да си кажа и аз какво мисля:)

„Доста често оставяме емоциите да ни водят и реагираме по начин, който после като обмислим, виждаме че не е най-подходящият. Обаче от друга страна аз за себе си зная каква искам да е границата и според кой критерий да се преценяват нещата – това е законът. Съжалявам, но в момента всички джипове – независимо дали частни или на превозвачи – нарушават закона. Какво пречи на хората да качват багажа си сами? Защо пък да не се въведат пешеходни шерпи и хората така да изкарват пари? Не виждам какво унизително има в тази идея – това е перфектна идея за бизнес, в която има супер много хляб, всичко зависи от това да се представи по подходящ начин. Когато се направи с желание и любов, може да се получи.

Винаги трябва да се реагира трезво, но не искам да се подмазваме на превозвачите и местните и да ги дундуркаме, само защото страдаме от някакво криворазбрано ниско самочувствие и разбиране, че те като са местни, значи им се полага по презумпция нещо повече и имат повече права върху планината. Напротив – това е национален парк и той е на всички. Отговорност на местните хора (и то много тежка) е така да си организират икономическите дейности в близост до планината, че да не я превръщат в това, което се случва в момента – разровени пътища, прах и кал навсякъде, шум, увеличаваща се урбанизация. Не оспорвам правото на всеки да получи шанс да отиде там и да види тези места, но хората трябва да имат някакво съзнание все пак. Според мен всички наши действия трябва да са насочени натам максимално да ограничаваме употребата на каквито и да било средства за придвижване и качване на багажа, различни от собствените ни крака и гръб. Това е туризмът в крайна сметка и затова планината е нещо различно от града. Когато отиваш в природата, трябва да се съобразяваш с нейните правила. Иначе нищо няма да почерпиш от нея, нищо няма да научиш.
В момента „Рила спорт” може и да потриват ръце, че сме влезнали в конфликт с местните превозвачи, но е ясно, че по отношение на ски курорта основната ни цел остава една и съща – спиране на незаконното строителство и недопускане на писти в националния парк.”