Разкази за националния поход „Обичам Рила, ходя пеша“ 2009

Разказът на Габриела Петрова:

Национален поход – Витоша – Верила – Рила 2009 г. под надслов: Обичам Рила, ходя пеша!

На 12 август 2009 г. от х. Алеко на Витоша стартира Национален пешеходен поход под надслов: Обичам Рила, ходя пеша! Участниците бяха над 70 от различни възрасти и държави, като най-младите бяха на 14 и 60 г., а най-възрастната дама бе на 60 г.

Целта и идеята на похода беше да се покаже, че на Рила планина се ходи пеша, а не с незаконен лифт, който наскоро беше построен от х. Пионерска до х. Седемте езера. Той е в противоречие с над 4 европейски директиви и нарушава българското и европейско законодателство. Водач на групата беше Михаил Михов от БААТ (Българска асоциация за алтернативен туризъм) и Одисея ИН, който има дългогодишен опит с български и чуждестранни групи в България и чужбина.

Утрото на 12 август се оказа мрачно още от София и имаше изгледи за дъжд. Пред хижа Алеко образувахме голяма тълпа и много медии бяха дошли да отразят похода и ентусиазираните млади хора, които с краката и сърцата си, показват, че обичат Рила. След като се събрахме и получихме необходимите указания за това, как човек трябва да се държи в група и как да се отнася с планината, например: да не хвърляме боклук, да не крещим, ако не се налага, за да не смущаваме другите обитатели, да не се отделяме от основната група без знанието на поне един от водачите и др. Поехме към Черни връх с бодра крачка и дъждът вече ни съпровождаше, а когато се качихме на самия връх, вече бяхме вир вода. Уюта и топлината на хижата на върха ни стоплиха поне за малко. После ни очакваше все слизане, надолу, към неизвестни за мен места, към покрайнините на с. Чуйпетлово, където на една огромна поляна с красива гледка към природен парк Витоша беше и първата ни спирка за нощуване. Мишо беше получил специално разрешение от директора на парка да спим тук и беше забранено паленето на огън. Въпреки че нямаше, всички се наредихме около въображаемия лагерен огън и всеки се представи: на колко години е, откъде е, с какво се занимава, защо е решил да дойда на похода. Оказа се, че голяма част от участниците са програмисти или се занимават с компютри, но обожават планината. След кратките ни представяния, Сълза Тодорова от дирекцията на природния парк ни разказа малко за флората и фауната на Витоша и за мечето Дамян, което природопазители откриха наскоро и му сложиха GPS. Въпреки че е в непосредствена близост със София, на Витоша има огромно биоразнообразие и се срещат кафяви мечки, които са защитен вид.

После опитни играчи на хора, изиграха традиционни български хора, пред смаяния поглед на по-неопитните. 🙂

На следващия ден потеглихме към Верила с час закъснение, за да можем да изсушим почти всичко мокро от предния ден. Подножието на връх Голям Дебелец беше следващата ни цел. Всички бяхме уморени, все пак бяхме ходили 5-6 часа под палещото слънце, но имаше ентусиасти, които изкачиха върха и видяха незабравими гледки.

Вечерта запалихме лагерен огън край Ловната хижа, под върха и пяхме, а нашия водач ни посвири прекрасно, с китарата си. Небосклона сипеше върху нас падащи звезди, а луната ни намигаше закачливо…

И така в приказки, весели песни и верни приятели, се мина нощта.

На другия ден ни очакваше повече ходене от предните два – целта ни беше да достигнем с. Клисура и оттам местността Обесен Камък в полите на Рила планина.

По пътя си минахме през невероятни гледки, зад нас оставаше Витоша с Черни връх, а пред нас се виждаше Рила, все още далечна, но вечна и несломима…

Героите достигнаха заветната си цел вечерта преди да се стъмни. Местността Обесен Камък представлява една голяма открита поляна с гледка към цялата Рила и нейните върхове – исполини ни гледаха съсредоточено от величавите си тронове на безвремието. Виждаше се също така и ивицата, където бе построен новия незаконен лифт до Седемте езера и който ни предстоеше да видим утре. Около огъня отново пяхме песни и Ники от Граждани за Рила ни посвири на китара, а приятелката му Ели изви глас като същинска Милена и размечта сърцата ни… Всеки от нас каза за какво е благодарен от началото на похода досега. Най-честите благодарности бяха за прекрасните хора, с които сме се запознали и за планината.

На 15-ти август се качихме от х. Пионерска до Седемте Рилски езера, като минахме с разпънатия транспарант под незаконния лифт и обяснихме на хората за какво се борим, защо сме тръгнали пеша и защо лифтът е опасен за живота им и живота на децата ни…

Тъжно е, когато по-голямата част от хората ни се присмиваха и отказваха да приемат, че качването им замърсява Свещената планина, ще наруши хармонията и че децата ни може и да не видят Седем Рилски езера, а седем пресъхнали блата…

Около 4000 души дневно се качват на езерата с новопостроения лифт, което е много повече преди лифта.

В момента все още има и апетити за построяване на курорта Супер Паничище с 30 000 леглова база, който ще има пагубен ефект върху Рила.

Ние, пазителите на природата ви молим: Не ползвайте незаконния лифт (Пионерска – Седемте езера), а краката си – пътят пеша от хижата да езерата е малко над час и половина, като има възможност да се мине по планински пътечки. По този начин не само опазвате планината, но и виждате най-красивото от нея, без да й вредите. Не замърсявайте: грижете се за природата и тя ще ви отвърне със същото. Обичайте Рила, ходете пеша!

♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣♣

Разказът на Вера Петканчин:

От Алеко до Седемте рилски езера пеша

Участвах в този поход, защото искам във Витоша и Рила да се спазва законът, искам езерата и върховете и падините и реките във всички български планини да останат чисти, уважавани и некомерсиализирани. Искам да се научим да пазим богатствата, които имаме и да не се залъгваме с овехтели обещания за „развитие” чрез масов ски туризъм или какъвто и да било друг масов туризъм. Днес развитието означава по-малко бетон, а не повече, по-малко изкуственост и вкарване на природата в рамки, а не повече, означава изтощаване на по-малко ресурси, а не повече, означава повече мисъл, рационалност, ненамеса и ненатрапчивост, повече практики на здравословен начин на живот.

През моите сетива походът изглеждаше така:

Ден първи

След края на подготовката на багажа, която за много хора е продължила до късно посред нощ, сутринта ни посреща хладна и доста мрачна, идващи от всички краища на София към спирката на автобус 66. Той от Хладилника ще ни закара до Алеко – началната точка на похода за Рила. Предварително сме се обадили на Столична компания за градски транспорт да осигури по-голям автобус, защото през седмицата по линията се движи 12-местен микробус. Било е необходимо – на спирката сме около 40 души. С доста големи раници. Само 6 закъснели, всички останали се качват на автобуса. Закъснелите ги упътваме към такситата и съвсем бързо и те потеглят нагоре.

На Алеко вече преброявам над 60 души. Три телевизии, едно радио – късметлии сме през цялото време с медийното отразяване, походът очевидно предизвиква огромен интерес. По-късно същия ден са ни давали по централните новини на БТВ-то и оттам насетне почти всеки, който срещнехме по пътя си, ни знаеше – „А-а, вие сте, дето ще ходите пеша до Рила!”

Разпъваме банера „Национален поход „Обичам Рила, ходя пеша”. Медиите снимат, интервютата свършват. Кратък инструктаж от водача Мишо за маршрута, изискванията за поведение в група и в планината като цяло, даже листовки е приготвил. Върволицата тръгва като тънко змийче нагоре по извивките на Стената. Още не се познаваме и сме съсредоточени в своите крачки. Започва да ръми и наизваждаме дъждобраните. Ставаме много цветни. Около два часа ни отнема отсечката до Черни връх. Когато стигаме, вече вали доста силно и всички се приютяваме в станцията. Топла и влажна глъчка, поръчват се боб чорби. Понеже не сме се обадили предварително, че ще се изсипем над 60 гладни походници, бобът бързо свършва.

След около два часа навън продължава да вали и да е мъгливо. Трябва да потегляме надолу в посока Бука преслап (където ще стигнем едва на следващия ден). Ту вали, ту спира, мъглата се раздига и спуска. На връх Ярловски купен докато почиваме в един от проблясъците видимост сред местещата се мъгла, се подписваме в оставената на върха книга за впечатления.

Започва стръмното спускане надолу по южните склонове на Витоша. През цялото време вали и видимостта е лоша, но за щастие няма гръмотевични бури, каквито бяха прогнозите. Част от групата с доста висока скорост се откъсва напред. От високото ги виждаме как стигат разлята затревена седловина и се разпръсват на всички посоки да опъват палатки. Това е мястото за първата нощувка. Прокрадва се слънчева светлина, а облаците се издигат малко по-нависоко и стават по-бели и пухкави. Заобиколени сме отвсякъде от склонове, гледката е чудна. От седловината пътищата водят към село Чуйпетльово и към село Ярлово.

Започва опъване на палатките за нощта, за което дъждът милостиво реши да си почине. Толкова му хареса да си почива, че заваля отново чак на третия ден вечерта. Лагерът ни е от два квартала – единият съвсем на открито, а другият в прегръдката на редица букови дървета. В падината под букака има „поток”, който всъщност се оказва едва провираща се по камъните вадичка вода, скрита сред буйна растителност. Едвам ставаше за миене на зъби, но някои съумяха и други части на тялото да си измият. Наоколо можеха да се наберат вкусни малини и боровинки за закуска.

Няколко мъжаги изкопаха две дупки за тоалетна, която обозначихме със стари чаршафени трансперанти от кампанията за подкрепа на чутовната съпротива на гражданите на Суходол срещу сметището. Чаршафите бяха закачени на тънки бамбукови пръчки, които по-рано през деня служеха за горда стойка на българското знаме, носено от Гошето. Идеята на тоалетната беше да локализираме отпадъците на едно място и да закопаем целия органичен материал + хартийки при тръгването си следващата сутрин.

Привечер всички се събрахме да се запознаем официално и да си кажем защо сме дошли на похода. И, о, изненада – оказа се, че всички много обичаме планината. Както и българския фолклор – сред нас дори имаше професионален хореограф, Влади от Варна. Около два часа при цялата си умора играхме хора докато останем без дъх. На мен поне ми се стоплиха краката, които бяха изцяло мокри от дъжда. Положението при голяма част от хората беше същото. Чакахме нощта и слънцето.

Ден втори

Събуди ни слънце. Забавихме часа на тръгване, за да можем да си изсушим всичко – обувки, чорапи, якета, платнища на палатки. Райски ден за фотографите и операторите, а те хич не бяха малко.

Потегляме из дебрите на Витоша към Верила. Горите са пълни с малини. Най-отзад е Любо – водачът, който стоически изтърпя подмотаването на феновете на лежерното ходене, които се спираха, почиваха и отбиваха встрани от пътя за щяло и нещяло. Да оставим колко глупости изприказваха…;) Част от групата имаше снимачен ден. Французинът Тибо и перуанката Дебора най-любезно предоставиха техника, за да направим филм за похода.

Обядваме вече на територията на Верила – малко позната, но приятна и нежна планина с високи треви, разнообразни дървета и малко вода. Затова я нарекли „безводната планина”, за разлика от Рила – „водната планина”. За обяда последните едвам са пристигнали и седнали да разопаковат манджата, докато първите вече са готови да тръгват. Следобедна дрямка не им трябва. Всеки си има темпо и стил на ходене и хубавото е, че имахме достатъчно водачи, за да се направят няколко групи и всички да са доволни. Някои си подремнаха, другите продължиха да вървят.

Следващата ни спирка е чешма сред гората. Първата вода след напускането на бивака до поточето. А малко след чешмата стигаме мястото за втората нощувка – поляните около ловната хижа в подножието на най-високия връх във Верила, Голям Дебелец.

Изкопава се дупка за тоалетна – този път девойките се оказват най-усърдни. Имаме нови попълнения в групата, които са се качили през деня от село Ковачевци. Доста хора решават преди съмване да щурмуват върха и се връщат възторжени от гледките, които са се разкрили на залез слънце. Други междувременно опъват палатки, къпят се на чешмата до ловната хижа, правят вечеря. След като се стъмва се запалва огън до хижата, който концентрира любопитни разговори за вегетарианството и месоядството и изпражненията, които генерира единият и другият вид хранене. За да омекоти разгорелия се спор се появява една китара с нарисувани на нея ръчички. Китарата на Мишо и ръчичките на „Граждани за Рила”. Толкова сме я мъкнали, че не може да не посвири. Някои от участниците в пеещата седянка изпадат в дива еуфория, която не намалява в следващите два часа. Да си вътре в еуфорията е еуфорично, като наблюдаваш отвън е направо истерично и болезнено за ушите. Изпяти са всички култови БГ естрадни и фолклорни парчета, както и някои чуждестранни. Певците не чакат китарата, пеят един през друг, крещят, а някаква сила ги води… Станало е хладно и е време за сън в спокойната нощ.

Ден трети

Събуждаме се в топлината на Верила. Ставаме все по-бързи в подготовката сутрин и към 9.30 сме готови за поход. Днес ни очаква дълго ходене – слизане към Клисура и оттам изкачване в Рила. Първо вървим доста дълго по билото на Верила. Пред нас изниква Рила, отдясно полетата на Сапарева баня, отляво – Самоковското поле. Облаците са толкова красиви. Вървим по черен коларски път, очевидно ползван и от дървосекачи. За съжаление има доста боклуци покрай него, които се опитваме, доколкото можем, да събираме, за да смъкнем в Клисура. Слънчево е и почти горещо. На една от почивките спираме близо до сечище, а след малко минава камион, натоварен с отсечени дърва без маркировка. Типична картинка… Иначе хора по пътя си във Верила не срещнахме нито веднъж. А планината може би жадува човек да положи крак върху нея, сигурно е като масаж. Едни места са толкова посещавани, че там планината се е изморила да бъде гостоприемна, а и ефектът от човешкото присъствие не е особено радостен и лицеприятен. Други не толкова комерсиални места остават недокоснати, неизживяни. Радвам се, че ние изживяхме планината Верила и погалихме с краката си несресания й перчем.

Слизането към Клисура е мъчително в горещото слънце и по коларския път, който подбива краката, но от другата страна ни чака Рила. Централният площад на селото го изпълваме целия. Има един ресторант и три магазинчета. Всички сме прашни, много от нас с мазоли по краката, раниците са натежали още повече. Очаква ни още доста ходене днес. За да запазят последните си сили за изкачването на Езерата следващия ден, част от хората се качват на бусче от Клисура през Сапарева баня до хижа Пионерска, откъдето пътят до тазвечерния ни бивак в местността Обесен камък е само 1.30 часа, вместо четири часа.

Другите отпочинали-неотпочинали към 16 ч. пресичаме Клисура и минаваме в Рила. Доста време, поне час и половина, вървим в гората по не особено приятен коларски път с дълбоки коловози. Усещам се замаяна и тежка, понякога в Рила е така, друг път ти е леко от самото начало.

Може би е било толкова трудно, защото после изведнъж ни олекна. Гората свърши и като излязох от нея дъхът ми спря. Пред мен Рила, зад мен цялата Верила и Витоша с Черни връх. Оттам бяхме тръгнали и знаех, че всеки метър от този път съм го извървяла със собствените си два крака. Извървяли сме го заедно всички в този поход и има нещо, което ни свързва, за да го направим. Можем да не го формулираме с думи, за да не го загубим.

Много снимки и чувство на лекота, сякаш изведнъж няма товар и още път. После нещо ни затегли напред толкова силно, че не можехме да спрем. Срещу нас приближаваха склоновете на Рила от другата страна на долината на река Валявица. Стигнахме Сапаревската вада. Някои (по-точно един) толкова жадуваха вода и баня, че се съблякоха голи и измиха пред всички, за радост на папараците. Други продължиха нагоре по вадата и вече под прикритието на редичка борове около нея също се изкъпаха блажено. Слънцето вече отиваше надолу и грееше меко. Наизлязоха комари. Срещу нас се появиха склоновете над хижа Пионерска. Видяхме Новата хижа горе и просеката за лифта към нея. До лифта другата незаконна просека за ски пистата. Раздират планината, защото всеки човек имал правото да види Седемте рилски езера, без да трябва да се уморява да ходи целия път пеша.

Стигнахме Обесения камък. На поляната до него направихме бивака. Бяхме извън националния парк и можехме да запалим огън. Във въздуха се носеше усещането за предстоящ дъжд, идващ бавно и меко. Някъде по-надалеч засвяткаха светкавици. Събрахме се след вечеря всички на огъня. Трябваше да обсъдим къде да прекараме последната нощ – дали да се върнем утре след обиколката на Езерата на Обесения камък, за да не раздигаме лагера и да не носим тежкия багаж цял ден нагоре, или да отидем до хижа Пионерска и там да оставим багажа и после да решим дали да нощуваме пред хижата или да потърсим друго място. Получи се интересна дискусия, в която основен фактор се оказа фактът, че хижа Пионерска се държи от Рила спорт и много от нас не искат да си опъват палатките пред нея или да я ползват по друг начин. В крайна сметка до общ консенсус не стигнахме, но разменените мнения бяха много ценни. А решението взима всеки сам за себе си. По предложение на Митко („Лудия смях”) направихме кръг на благодарността и всеки сподели за какво е благодарен през дните на похода. Вечерта стана много романтична и топла, изпълнена с думи, които всеки беше почувствал. Бояна ни разказа приказка, а после отново пяхме – тази вечер тихо, бавно и спокойно. И така докато не закапаха първите едри капки на дъжда.

Ден четвърти

Нощта беше много топла, а сутринта се събудихме в дъжд. Той спря точно, когато трябваше да си приберем палатките. Заваля отново на тръгване към хижа Пионерска. Когато стигнахме, там вече имаше нови хора, дошли на похода само за събота и обиколката на Езерата. След едночасова суматоха оставихме раниците (който искаше) на Пионерска и тръгнахме нагоре. Минахме най-първо през долната станция на лифта, която днес заради лошото време не беше толкова задръстена с хора. Най-отпред беше трансперантът, а иначе носехме брошури за раздаване на хората. Разбира се, очакваше ни полиция, макар официално да не бяхме обявявали никаква „обществено опасна” проява. Там беше и изпълнителният директор на Рила спорт с белия си джип. Не мога да се отърва от чувството, че този човек иска да ни е приятел. Раздадохме брошури на чакащите на опашката, а малко по-нагоре за десетина минути подвиквахме на возещите се над нас да ходят пеша, вместо да ползват незаконния лифт.

Оттам изоставихме разорания разкалян път за джипове, който води до Новата хижа, и влязохме в горската пътека за Старата хижа. Бяхме над 80 души и се движехме бавно. Подминахме Долното езеро и спряхме на Старата хижа, където ни чакаше по-дълга почивка. Още тук се разделихме с някои хора, които продължиха към хижа „Иван Вазов” и с други, които слязоха към хижа „Вада”.

В малкото оставащо време и с късмет, че мъглата се вдигна, успяхме да минем покрай Трилистника и Близнака и да стигнем Бъбрека. Оттам тръгнахме надолу към Новата хижа. Малка групичка се отдели и успя да се качи и до Окото. Слизането надолу към Пионерска по стълбовете под лифта, особено в лепкавата кал след дъжда, не беше приятно занимание. Най-красивите райони получават най-много от хорската любов. Голяма група от хора си тръгна с микробус към София, а малкото останали спахме последната нощ в палатки на поляната пред хижа Пионерска.

Водим дело за премахване на лифта х.Пионерска-х.Рилски езера

На 10.07.2009 г. Административен съд Кюстендил даде ход на адм. дело № 321/2009 г., образувано по жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА)-Варна и Вера Петканчин срещу отказ на кмета на Община Сапарева да издаде заповед за спиране от експлоатация на опасния въжен лифт х.Пионерска – х.Рилски езера над Паничище в Рила. Жалбоподателите бяха представлявани от инж. Юлиян Чолаков и адв. Марин Маринов, а община Сапарева баня – от юрисконсулта си.

Законовото основание  за искането ни да бъде премахнат лифтът е чл. 195, ал.6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно който кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, станали опасни за здравето и живота на гражданите, застрашени са от самосрутване и не могат да се поправят или заздравят.

Съдът констатира, че в искането за премахване на лифта сме посочили процедура по ЗУТ, а правният ни интерес да участваме в делото е мотивиран с норми от екологичното право. Правният ни интерес беше добре обоснован от адв. Маринов с позоваване на Орхуската конвенция. Разпоредбите на специалния ЗУТ не може да й противоречат, тъй като тази конвенция е нормативен акт с по-висок ранг и е ратифицирана от България. Според конвенцията обществеността има право да участва в процеса на вземане на решения по въпроси на околната среда, а гражданите имат право на достъп до правосъдие по тези въпроси. В крайна сметка правният ни интерес беше признат, макар да беше съвсем на кантар работата.

По време на съдебното заседание поискахме да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да установи налице ли са свлачищни процеси в района на ПСВЛ х.Пионерска – х.Рилски езера, възможно ли е тези процеси да бъдат спрени с укрепителни мероприятия и ако е възможно, ще бъде ли налице необходимост от такива мероприятия на територията на НП „Рила”. Съдийката се поинтересува как си представяме изпълнението на експертизата, но не определи размер на депозита за работата, която трябва да бъде извършена от вещото лице и отложи произнасянето си по този въпрос за следващото заседание.

По искането ни кметът да спре от експлоатация лифта юрисконсултът  на Община Сапарева баня възрази, че кметът не бил оправомощен орган да издаде заповед за премахване на строежа, макар това да е очевидно от чл.195 от ЗУТ. Според чл.178, т.3 от ЗУТ началникът на ДНСК бил компетентният орган, но всъщност това касае съвсем друга процедура, а именно невъвеждането в експлоатация на неизрядни обекти. Тук ситуацията е съвсем различна. Налице е строеж, който е станал опасен за здравето и живота на гражданите и е необходима заповед за премахването му, която се издава от кмета на съответната община. Юрисконсултът на Община Сапарева баня изтъкна, че не можем да настояваме за спиране на съоръжението, тъй като не може да има износване за такъв кратък период и то още е в гаранционен срок. Но за нашето искане ние не се позоваваме на износване на съоръжението, а на свлачищни процеси.

Съдът установи, че като ответник по жалбата погрешно е бил вписан кметът на Община Сапарева баня и конституира като такъв Община Сапарева баня, позовавайки се на чл.215, ал.4 от ЗУТ. Съдът прие представените доказателства, като указа на ответника да представи и протокола от заседанието на Държавната приемателна комисия. Делото беше отложено за 25 септември 2009 г. от 11.30 ч.

Национален поход „Обичам Рила, ходя пеша!“

„Граждани за Рила“ съвместно с Коалиция „За Да Остане Природа в България“ организира в августовските жеги освежаващ пешеходен преход от Витоша през Верила до Рила и Седемте рилски езера. Датите са 12-16 август. Този поход е изцяло позитивна природозащитна проява, но няма да пропуснем да наблегнем още веднъж на проблемите и заплахите за българските планини (по-специално Рила и Витоша), срещу които се борим вече две години.

Походът ще мине по международния пешеходен маршрут Е4. С него искаме да покажем, че природата трябва да се уважава и в планината е най-добре да се ходи пеша.

Инициатори на похода са коалицията от над 30 неправителствени организации и граждански групи „За Да Остане Природа в България” и един от членовете й „Граждани за Рила” – възникнала преди около 2 години неформална група от хора, съпричастни към проблема с развитието на масовия туризъм в един изключително красив и неповторим район на България. За съжаление масовият туризъм у нас е показал, че не може да бъде устойчив. Презастрояването и комерсиализирането на българските планини е проблем, който не подминава и района на Северозападна Рила и Седемте рилски езера и предизвиква остра гражданска реакция.

В последните две години апогей на гражданската кампания за защита на българските планини е борбата за спиране на проекта „Кабул – Езерата – Паничище”, известен още като „Супер Паничище”, който предвижда изграждането на ски курорт, навлизащ на 80 % от площта си в НП Рила, силно урбанизиращ и комерсиализиращ района на Седемте рилски езера и увреждащ непоправимо един от главните водоизточници на България – северозападния дял на Рила.

Повече за закононарушенията в Рила: http://forthenature.org/cases/18/.
Подпишете петицията за премахване на незаконния лифт на Паничище и спазване на закона в НП Рила: http://forthenature.org/petitions/10

Бихме се радвали, ако подкрепите похода в защита на рилската природа, като участвате сами в него. Искаме да направим един красив и забавен, изпълнен с настроение и песни поход, както и да запознаем повече млади планинари с туристи „ветерани” от дружествата. Наистина ще се радваме да прекараме това време заедно!

Датите за похода са:
12-ти август 2009 (сряда) – тръгване от хижа Алеко, Витоша (час на събиране – 9.00, час на тръгване – 10.00);
14-ти август следобед (петък) – пристигане на поляните около вр. Зекирица в Лъкатишка Рила, където ще се изгради бивак в близост до границата на НП Рила, но извън него;
15-ти август (събота), 10.00 ч. – на хижа Пионерска към похода се включват всички хора – приятели на Рила, дошли само за събота и неделя. Вие също можете да се присъедините само за тази част на похода. На този ден ще се качим пеша до Езерата, ще направим класическата обиколка и вечерта ще слезем отново на бивака около Зекирица. Който желае, може да си тръгне още същата вечер, който иска – нека остане и да се прибере с основната група на следващия ден към Сапарева баня;
16-ти август 2009 (неделя) – край на похода.

Нощувките са предвидени да бъдат изцяло на палатки, поради три причини:
– по маршрута на Е4 между Витоша и Рила хижи няма;
– в този период рилските хижи са пълни, заради събора на Бялото братство;
– хижите Скакавица, Рилски Езера, Пионерска и Ловна са взети от офшорната фирма „Рила Спорт”, основен инвеститор на проекта „Супер Паничище”, с твърде неясен произход на капитала.

Техническа информация:
Цена за участие няма. Всеки си носи храна, нощувките са на палатки. Възможности за транспорт до Алеко, до и от Рила има много. Информация за тях ще има допълнително.

Инвентарът за бивакуване също се осигурява от участниците или от клубовете, в които те членуват. Местата за бивакуване в близост до водоизточници ще се определят до две седмици преди датата на тръгване.

За по-добра организация от наша страна, моля заявете участие на този адрес: saverila@gmail.com. В „subject” или „тема” пишете „Nacionalen pohod za Rila”. Интересува ни: колко души, от коя организация и в коя част на похода (от самото начало на 12.08 или за частта от 15.08) ще участват. При заявка на посочения е-мейл адрес, ако имате желание изпратете ни и трите имена и ЕГН-то си, за да можем да ви направим планинска застраховка за периода на похода.

За контакти и въпроси:
Михаил Михов (тел. 0889 620 483), Вера Петканчин (тел. 0899 38 58 59)
„Граждани за Рила”

Очакваме ви!

Овластяване на гражданите чрез укрепване на кампанията за опазване на дивата природа в България

Природозащитните кампании за запазване на малкото останали диви кътчета по Черноморието ни и за незастрояване на планините ни в последните няколко години получиха силен импулс от включването на много обикновени граждани в тях. Хора, които просто обичат природата и са готови да жертват цялото си свободно време, за да се самоорганизират за нейното съхраняване. Гражданите лягаха пред багерите на Иракли, гражданите изпращаха уведомления до общината и организираха шествия, арт акции, изложби и други, гражданите печатаха флаери и плакати, които неуморни дизайнери, крадейки от съня си, за без пари доизпипваха до посред нощ, гражданите блокираха кръстовища, когато Странджа беше заплашена от заличаване, гражданите пропътуваха хиляди километри из цяла България, за да информират други граждани, че на Рила се строи незаконно.

Колкото и да не им се иска на нашите управляващи, гражданите намериха начин да се обединят в името на природата. С помощта на експерти от екологичните неправителствени организации с непоколебима гражданска позиция заедно те спасиха Природен парк „Странджа”, спряха незаконните сечи над Паничище, накараха правителството да включи цели 33 % от територията на страната в мрежата Натура 2000, спечелиха подкрепата на над 170 000 души за Рила и симпатиите на десетки евродепутати.

С ентусиазъм и вдъхновение да спасят природата гражданите се научиха как се правят граждански кампании. Как се ражда гражданското общество. И сега граждани могат вече да предават опита си на други граждани. В продължение на 1 година „Граждани за Рила”, неформално обединение на над 350 граждани с разностранни професии и умения, но обединени от целта да запазят планината Рила, и ЕС „За Земята”, екологична организация с традиции в привличането и работата с доброволци, ще осъществяват проект за повишаване на гражданската активност в цялата страна. Искаме да победим чувството на безпомощност, което води до апатия в повечето хора, като им дадем възможност да придобият умения и чрез тях ефективно да борят проблемите, които им пречат да се чувстват пълноценни. Това е процес на овластяване. Проектът се финансира от швейцарската фондация Terre Humaine и е уникален за България. Дейностите се организират и осъществяват почти изцяло от доброволци.

За една година ще обиколим цяла България в поредица информационни турнета, за да представим проблемите на природата и други актуални социални проблеми и заедно с присъстващите да потърсим тяхното решение. Вече започнахме от 19 до 22 март с презентации по южното Черноморие – Бургас, Созопол, Царево и Малко Търново. Основният елемент от проекта ни са серията обучения по гражданска активност, които ще се провеждат в рамките на 1-2 дни всеки месец в градовете София, Варна, Велико Търново и Русе. С помощта на лектори специалисти по темите и споделяйки нашия личен опит, ще предадем на гражданите умения и познания за държавното устройство, взаимодействие с местните и националните власти, партньорства и застъпническа работа на местно, национално и европейско ниво, разработване на стратегия, работа с медии, организиране на акция, набиране на средства за дейностите на неформални групи, използване на правото на достъп до обществена информация и др. Във всеки град ще създадем устойчивост като го посещаваме веднъж месечно. Два пъти в годината ще се съберем на големи стратегически срещи, на които ще работим върху стратегията си за Рила и върху по-общи стратегии. Първата среща вече се състоя при огромен интерес и посещаемост от цяла България – 1 до 3 март във Велико Търново и продължи традицията от миналата година, когато „Граждани за Рила” се събраха на националния празник в гр. Шипка. Ще въвлечем гражданите и в практически инициативи – едно залесяване и едно почистване във втората половина на годината. Ще държим под око всичко, което става на Рила и редовно ще ходим на теренни проверки, снимковите и видеоматериалите от които често служат на експертите за сигнали и водене на дела. Ще издадем наръчник „Как да бъда активен гражданин?”, в който ще съберем основните изводи и информация от всяка тема. Ще помогнем на хората с активна гражданска позиция, пръснати из цяла България, да се почувстват част от нещо по-голямо, обединени и уверени, че могат да влияят на процеса на вземане на решения и да реагират ефективно срещу произвола на властта. Това е и основната цел на проекта – да се събудим и осъзнаем своята собствена сила. Тогава всичко е възможно.

Редовно публикуваме информация за всички предстоящи дейности по проекта на интернет страницата на Коалиция „За да остане природа в България“ – http://www.forthenature.org.

Досега в първите четири месеца се състояха:

Въвеждащи срещи по проекта във Велико Търново и Варна – 7 и 8 февруари 2009 г. (снимки от Варна)

Теренна проверка на лифта на Паничище – 15 февруари 2009 г.

Лекция на тема „Държавно устройство, политическа и партийна система, пряка демокрация и демокрация на участието“ в София – 19 февруари 2009 г. (с лектор Ружа Смилова, преподавател в СУ „Св.Кл.Охридски“)

Въвеждаща среща и обучения как се прави публична акция и как се работи с медиите в Русе – 21 и 22 февруари 2009 г.

Стратегическа среща на кампанията за Рила във Велико Търново – 1-3 март 2009 г.

Лекция на тема „Законодателната власт в България и процедура на приемане на закони от Народното събрание“ в София – 4 март 2009 г. (с лектор адв. Веселин Паскалев)

Кръгла маса с теми „Гражданското общество и медиите“ (лектор Екатерина Попова, специалист по ПР и журналист във в-к „Класа“) и „Какво ще ни струва използването на генно-модифицирани организми?“ (лектор Илиян Илиев, сдружение ОЦОСУР-Варна) във Варна – 15 март 2009 г.

Информационно турне за заплахите в българските защитени територии в Бургас, Созопол, Царево и Малко Търново – 19-22 март 2009 г.

Лекция на тема „Съдебната власт в България“ в София – 25 март 2009 г. (лектор адв. Свилен Овчаров)

Обучение и дискусия на тема „Велоеволюция – мечтите се сбъдват“ в Русе – 28 март 2009 г. (снимки)

Обучение и среща на гражданската група във Велико Търново – 28 март 2009 г.

Лекция на тема „Еколози и медии – проблеми на ефективната комуникация“ в София – 16 април 2009 г.

Лекция на тема „Естество на Европейския съюз, институционална уредба на ЕС, институционален баланс и взаимоотношения между институциите“ в София – 7 май 2009 г. (с лектор Катя Христова-Вълчева, преподавател в Нов български университет)

Лекция на тема „Процедури за приемане на законодателство в ЕС, естество на правото на ЕС, ЕС и обикновеният гражданин“ в София – 14 май 2009 г. (с лектор Христо Христев, докторант по общностно право в Университета в Нанси, специалист по европейско право)

Дискусия и обмяна на опит на тема „Обикновеният гражданин и местната власт“ във Варна – 17 май 2009 г.

Презентация на Коалиция „За да остане природа в България“ в Кюстендил – 15 май 2009 г.

Освен тези презентации, обучения, дискусии и теренни проверки, подкрепихме и множество граждански акции, напр. флашмоба против пускането на лифта на Паничище на 3 април в София, няколко акции за Рила по градове (http://forthenature.org/gallery/134/) и акциите по повод честването на Деня на Земята на 22 април в цяла България.

Ще продължаваме да информираме чрез сайта forthenature.org, Фейсбук и местните медии за всичките ни предстоящи инициативи.

Взаимоотношенията ни с местните превозвачи – какви са и какви трябва да бъдат

На 27 юли в Рила се проведе първата по рода си акция, в която граждани и представители на неправителствени организации осъществиха граждански контрол върху спазването на закона в Национален парк „Рила” в подкрепа на и съвместно със служителите на дирекцията на националния парк (така наречените рейнджъри) и с полицията (от полицията има още какво да се желае, но сме сигурни, че на втората поредна акция ще окажат далеч по-осезаемо съдействие за недопускане на инциденти и гарантиране на сигурността на участниците в акцията).

Акцията завърши с неприятен инцидент, за който вече писахме преди това.

Този инцидент провокира оживени и интересни дискусии в нашата група, които изпитах внезапно желание да обобщя, защото смятам за важни и показателни за нас като индивидуалности и като група. От конкретния инцидент дискусията се пренесе върху цялостното ни отношение и начин на комуникация с местните хора. Тук ще намерите някои извадки от тази дискусия:

„Не джиповете на тези мутри са ни проблемът – те са си местни и ще продължат да са там. Не вярвам, че десет джипа, които носят туристи и багаж, вредят толкова на Рила. Според мен проблемът е в частните джипове на частните лица, които идват не да правят бизнес превоз, а да се „разходят” до Езерата. Да, сигурно ако джипът минава по 20 курса на ден, няма да е супер за Рила, но в крайна сметка не трябва ли да направим избор на по-малкото зло? Моторите, които стават все по-модерни, са голямата заплаха, тези изсечени гори, тези кошмарни писти и лифтове са още по-голямата заплаха и най-тъпото е, че вече са направени, няма как да се върнат назад… Тъй че това, което изниква като въпрос: не се ли създават проблеми не там, където трябва?

Със сигурност ви е ясно, че местните хора мразят природозащитници, защото според техните разбирания ние им отнемаме хляба; това е много трудно да се промени, но има начин постепенно – като им се покаже, че ние не сме срещу тях, че искаме да помогнем. Можем ли например да направим уебсайт на всички туристи в Рила? Там да има информация за хижите, снимки, маршрути, дори информация за джиповете? Включително и информация за природата?”

„Местната мафия не са местните хора!!! Чувам такива асоциации вече от няколко човека. Като се борим срещу джиповете изобщо не се бъркаме в хляба на местните хора. Тия бабаити там са дупнишки и сапаревобански ербаби, дето са намерили лесен начин да правят пари покрай цялото беззаконие на Рила. Мислете си за лешояди. Бай ти Петко от Сапарева Баня, ако иска да се включи в бизнеса със старата си Нивичка, ще му счупят главата. Това размахване на автомат върху кого мислите е оттренирано?

Много по-важно е да спрем „бизнес джиповете“. Успеем ли – „туристическите“ ще спрат да идват от само себе си. Сега виждат, че може – що да не влязат и те в парка. Става нещо като движението в София.

Да, не са ни най-големият проблем джиповете, но трябва да започнем отнякъде установяването на контрол и връщането на реда в парка. След една малка победа, нещата ще потръгнат по-лесно. Ако не можем да се справим със селската мафия, какво остава да се борим с тази на инвеститорите, дето е на национално и дори на международно ниво.

Лифтът го нямаше миналата година по това време. Имаше един ров само. Пистите също. Аз не мога да се примиря с това, че вече ги има! И нещата все още са обратими. Лифтът още не е тръгнал – винаги може да се демонтира. Просеките все още не са писти. Почвата е там. Дървесната маса е там. Ако сега ги залесим, след 50 години пак ще има гора. Не е необратимо като на пистите на Банско – там и след 500 години може да няма гора.

Случаят трябва да се раздуха. Публичността предизвиква натиск върху институциите. Ако се потули – чакай и другия път да дойдат ченгетата от Дупница. Пак няма да са получили факса, ще им се е счупил джипа и кво ли не. Така само ще се даде енергия на бандитите да продължат с рецидивите си.

Не губете надежда! Мислете рационално и да действаме!”

„Първо напомням, че човекът, който извади картечния пистолет и ни заплаши, е от превозвачите. Още наобяд, когато чакахме пред бариерата, той дойде с туристи, а ние ги спряхме, обяснихме им, че искаме да спазваме закона и им дадохме брошура. Тогава той се държа „прилично” и без да вади каквито и да било оръжия, обърна джипа и си тръгна.

Малко след това част от нас тръгнахме към Новата хижа, за да направим още снимки и имахме шанса да разговаряме с местните превозвачи. Тези хора са насъскани срещу нас и моментът беше удобен да ги погледнем очи в очи. Лично си говорих с няколко от тях и им обясних, че ние не сме против техния бизнес, но искаме да спрем достъпа на всякакви частни джипове, мотори и бъгита. Говорихме и генерално за проекта, че ако се задвижи, планината ще бъде разсипана и те няма могат да спрат процеса – както в Банско.

В един момент изглеждаше сякаш може да седнем и спокойно да обсъдим възможностите за техния бизнес (разрешителни за няколко джипа, издадени от парка да возят туристите само до бариерата или друго). Тогава, малко преди да тръгнем надолу, пристигна джипа на „лошия батко”. Бедата е, че имайки закона на наша страна, на моменти някои от нас се държаха на нивото на местните – тънка ирония, безсмислено надприказване и т.н. Смятам, че до голяма степен ние самите провокирахме проблема.
Каквото станало – не можем да го върнем. Вчера обсъдихме, че влизайки в новините, нека да не съсредоточаваме 100% от енергията в конкретния случай, а да насочим мощни прожектори върху проекта за ски пистите – следващата част от пъзела на инвеститорите.”

“Аз пък не го подкрепям това виждане на нещата. Ако вие сте съгласите да допускаме каквито и да е превозвачи нагоре от бариерата, то значи, че ще сме с различни разбирания за национален парк и въздействие на човешката дейност върху природата.”

„Хора от типа „Мутри“ в повечето случаи имат добър опит в побоища и оттам имат добро око кой може да се бие и кой пада след първия удар. Всичките ние, които бяхме горе, сме от типа „жертви“.

Тези хора са се справяли с доста „жертви“ досега, които са им пречели, справяли са се чисто физически, но изведнъж се появяват такива като нас „жертви“, които искат да им пречат, това, което им се върти в главата, е следното: „Тази муха ще я сплескам, ако ми падне в ръцете“. За това ви давам гаранция, те ви окачествяват като абсолютно слаб противник, единственният им страх е неизвестноста от нашата законна защита, ако бяха сигурни, че няма да имат законни проблеми, щяха да ни смачкат, защото те не виждат никаква физическа заплаха от наша страна. Те не я виждат, щото я няма, ние всички сме хилави и не можем и юмрук да им ударим без да си счупим от това ръката.

Така че бъдете наясно с правилата на физическата конфронтация, за да не правите грешки, за които ще съжалявате. За да изглеждате силни трябва наистина да сте силни, това не може да се имитира.”

”Ние в случая си мисля, че трябва да изберем по-малкото зло, не да се мазним на местните, а да видим тяхната гледна точка, да им обясним нашата и да видим къде можем да намерим консенсус.”

„Колкото до това какви са нашите цели, мисля , че всички сме обединени около спиране на беззаконията в Рила. Всички беззакония! В това число попадат и просеките, и джиповете, и лифтът.”

„Хората си задават основателно два въпроса:
1.    Не е ли нормално да ни е страх от диви хора, плюс това с оръжие?
2.    2. Как въобще може да се комуникира с такива хора?

Ние сме жертви в очите на тези бабаити. По-слаби физически и на един юмрук разстояние от земята. Да, това е така. Но когато отидох да говоря с „лошото момче”, имах зад себе си цялото природозащитно движение, законът, полицията, гражданското общество в България, дори Рила планина, ако щете! И в такава позиция мога спокойно да погледна този див човек в очите и да му кажа какво мисля за бизнеса му, за възможностите оттук нататък и прочие. Ако отида да говоря с него по тия въпроси като обикновен турист, може и да изям един здрав бой и толкова. Ето защо може и без страх, а спокойно и без емоции. При такава нагласа на духа силата е на наша страна, разбирате ли? Това не е имитация на сила, просто така стоят нещата.”

Накрая да си кажа и аз какво мисля:)

„Доста често оставяме емоциите да ни водят и реагираме по начин, който после като обмислим, виждаме че не е най-подходящият. Обаче от друга страна аз за себе си зная каква искам да е границата и според кой критерий да се преценяват нещата – това е законът. Съжалявам, но в момента всички джипове – независимо дали частни или на превозвачи – нарушават закона. Какво пречи на хората да качват багажа си сами? Защо пък да не се въведат пешеходни шерпи и хората така да изкарват пари? Не виждам какво унизително има в тази идея – това е перфектна идея за бизнес, в която има супер много хляб, всичко зависи от това да се представи по подходящ начин. Когато се направи с желание и любов, може да се получи.

Винаги трябва да се реагира трезво, но не искам да се подмазваме на превозвачите и местните и да ги дундуркаме, само защото страдаме от някакво криворазбрано ниско самочувствие и разбиране, че те като са местни, значи им се полага по презумпция нещо повече и имат повече права върху планината. Напротив – това е национален парк и той е на всички. Отговорност на местните хора (и то много тежка) е така да си организират икономическите дейности в близост до планината, че да не я превръщат в това, което се случва в момента – разровени пътища, прах и кал навсякъде, шум, увеличаваща се урбанизация. Не оспорвам правото на всеки да получи шанс да отиде там и да види тези места, но хората трябва да имат някакво съзнание все пак. Според мен всички наши действия трябва да са насочени натам максимално да ограничаваме употребата на каквито и да било средства за придвижване и качване на багажа, различни от собствените ни крака и гръб. Това е туризмът в крайна сметка и затова планината е нещо различно от града. Когато отиваш в природата, трябва да се съобразяваш с нейните правила. Иначе нищо няма да почерпиш от нея, нищо няма да научиш.
В момента „Рила спорт” може и да потриват ръце, че сме влезнали в конфликт с местните превозвачи, но е ясно, че по отношение на ски курорта основната ни цел остава една и съща – спиране на незаконното строителство и недопускане на писти в националния парк.”

27 юли на Рила – пистолети, сечи, МПС-та и „Граждани за Рила“

Вече беше по всички медии случката, с малко закъснение ето разказ на някои от очевидците (без да цитирам имена):

Акция: съгласувана с Дирекцията на НП Рила и РПУ Самоков; оказване на съдействие на Дирекцията на НП за констатиране на нарушения в рамките на НП – движение на МПС, както и информационна кампания, че движението на МПС в границите на НП е забранено. Искахме да спрем строителните машини и техника в НП, но в същото време уведомявахме туристите, които си наемат превозвач, за да ги закара до Рилските езера, че навлизането в НП и движението на МПС е забранено. Раздавахме им брошурки и ги оставяхме сами да преценяват дали да продължат пеша или с колата, която са наели. Забелязахме всъщност, че за първи път от много време насам строителната техника на долна лифтена станция не работеше, дочухме и че част от превозвачите на туристи няма да работят заради нашата проверка, която беше съгласувана с всички институции.

За проверката се събраха повече от 50 души-доброволци от цялата страна, това е най-голямата провеждана до сега акция на Паничище. Целта на акцията беше да заснемем нарушенията (номерата на МПС), Дирекцията на Парка да провери дали са в списъка на имащите разрешение и ако нямат, полицията да състави актове на нарушителите. В случая обаче, полицията не дойде.

Акцията изглежадаше изключително успешна – по-голямата част от МПС спираха при бариерата и след като им беше обяснено – се връщаха или спираха до границата на Парка и продължаваха пеша. По-късно се разбра, че набързо е разработена системата – качваш се, слизаш преди границата на Парка, вървиш 200м и после пак те качват на друго МПС, което ги чака – вече е преминало бариерата (преди ние да дойдем) и по този начин се избягва преминаването през рейнджърите на Парка и доброволците. Констатирани бяха повече от 20 нарушения.

От друга страна бяха коментирани много от проблемите, които пораждат закононарушения: 1. полицията не може да санкцинира МПС по пътя към х. Рилски езера, защото на никоя карта той не съществува дори като четвъртокласен и там КАТ не може да има

2. в началото на „пътя“ няма табела, указваща, че нагоре следва ограничение на движението на МПС и като стигнат до самата табела при бариерата няма място, където можеш да отбиеш и да спреш колата си

3. рейнджърите на Парка са изключително малък брой, ако успеят да съставят актове, те се проточват и никой не ги плаща

4, част от туристите просто не са информирани, но след като бяха, ни казаха „с вас сме“ и слязоха от превозващите ги средства с готовност…

Вече към края на акцията част от гражданите (20) се бяха качили на х. Рилски езера, където продължавахме на снимане номерата на МПС и да водим протокол. Около 16.00 се зададе джип, чийто номер ние също снимахме с камера. Този път обаче джипът се насочи към камерата и се опита да сгази момичето, което снимаше. После слезе разгневен и се опита насила да вземе камерата от момичето с мотива, че не може да снима в неговата къща. Твърдеше, че той има разрешително за превозване на хора, но не го носи. Ние обяснихме, че снимаме абсолютно всички МПС в НП без водачите и после НП ще направи справка кои автомобили имат разрешение, така че за него, ако наистина има разрешение, няма има никакви последствия. В един момент колата, която явно не беше паркирал добре в бързината, за да преследва момичето и да й вземе камерата, тръгна по надолнището. Това още повече го разневи – отиде да я спре и после се върна много по-обезумял, взе голямо оръжие от колата си и каза“ей сега вече ви утрепах“. Насочи автомата към групата, каза, че 7 години е лежал в затвора, от кръв не се плаши и че не му пука дали ще убие яре или нас, ако ще още да лежи в затвора. Заповядваше ни да залегнем веднага, опря пистолета в слепоочието на един от присъстващите. Напрежението беше допълнително усилвано от мъж, който се представи за брат му, който обясняваше, да не ядосваме шофьора, защото вече не знаел какво ще се случи. Шофьорът ни каза, че там на Езерата е друга държава и там те командват, законите не важат. Ние се обадихме на полицията, бяхме свързани с РПУ  Самоков, които не знаеха към кой да ни прехвърлят. По-късно се обадихме и на рейнджърите на Парка и помолихме да ни посрещнат и съдействат – чак след тяхното обаждане полицията беше задействана и дойде на местопрестъплението, след може би 2 часа забавяне. Човекът, който заплашваше живота ни, беше в крайна сметка задържан от полицията, бяха ни взети пълни показания за случая. Според нас нападателят до толкова не можеше да контролира себе си, че не се въздържа да извади вероятно незаконно притежавано оръжие пред множество хора-свидетели, при реална опасност просто да натисне спусъка.

Все още не се знае какво ще стане – дали ще има дело, дали ще бъде осъден въпросният господин или ще продължи да размахва оръжия сред туристите на НП, дали има и други като него и колко е сериозна опасността някой да пострада?

Пак на Рила

Като се върнах цялата ми коса беше полепнала с бял прах. Дрехите, маратонките също. Въпреки това бях доволна, защото се случиха и положителни неща. За трета поредна седмица съм на Рила. Мисля, че с присъствието си в планината най-много помагаме на своята кауза, ако мислим за нещата в перспектива.

Прахът дойде от колите и камионите, които се движат по пътеките към Мусала и Седемте Рилски езера. Отдавна не са пътеки, а пътища. Разширяват ги, заравняват ги и подсичат горния склон, при което дърветата остават да висят безпомощно с корени във въздуха, изтръгнати от своята земя. Прави се за по-голямо удобство на пътуващите, които искат да зърнат красотите във високите части на планината. Прахът се вдига, защото е сухо. Ако е мокро, се получават кални реки и пак е трудно да се ходи, когато си пешеходец.

Доволна съм, защото не се чувствам озлобена, не се чувствам и безпомощна, което се случваше често напоследък. Започвам да разбирам колко е тънка границата между доброто и злото и как всичко зависи от личното възприятие. И все пак има нещо обективно, което може да бъде видяно, усетено, осмислено, стига да имаш достатъчно светлина да го видиш.

Мислих си, че всеки има право да желае да усети красотата на природата, всеки има право да се стреми към нея. И всеки го прави по свой начин. Хората, които изравят пътеката и раздират недрата на планината, за да стигнат по-лесно и удобно до високото, без да слизат от джипа си, имат своя стремеж и своето отношение към природата. Те преживяват красивото по единствения начин, по който могат и ги е научил целият им живот. Този начин е израз на дълбок, неосъзнат страх от величието на природата и оттам желанието да я завладеем и подчиним, за да я направим по-разбираема и сигурна. Да я направим като себе си. Отношението ни към природата е външен израз на вътрешната ни същност. Това от никого не можем да скрием.

Днес на пътя от хижа Пионерска до хижа Рилски езера, точно до едната от сечите за бъдещите ски писти, един работник, който с колегата си товареше отсечени трупи, преби коня си пред очите ни. Попитахме го защо и почти извинително ни обясни, че работата е тежка и когато си изнервен, понякога правиш такива неща.

Всички сме деца пред очите на вечното и единственото, което се иска от нас, е желание да се учим. В много от хората, които често са ни вбесявали с постъпките и държанието си, усещам скрито това желание. Въпросът е да извървиш пътя до тях.

Пълна промяна или пластична операция за Рила

Споделям впечатленията на наша приятелка и симпатизантка журналистка, която вчера беше с нас в Сапарева баня, Паничище и Пионерска.

Гърди от силикон, ботокс в устните, липосукция, операция на носа, премахване на бръчките с киселина… Нечовешки болки, кървав кошмар, странични ефекти – цената на красотата, която куп хора са готови да платят. За да бъдат неотразими. С пластмасовите си цици, с белезите от скалпела, с увисналите устни, когато ботоксът не е поставен добре. Ако природата не ти харесва – винаги можеш да й го начукаш. С помощта на пластичните хирурзи. Да изглеждаш както на теб ти харесва, дори и нищо от теб да не е останало.

В Паничище си мислех за операция. Някой е сложил Рила на масата и реже. Парче по парче. Някакъв зъл доктор Гигълс оперира с надменна усмивка. Оперира лошо и без упойка. Кълца наред каквото му попадне. Чертае със скалпела линии асфалт. Срязва плътта и човърка навътре. С багери и машини. После обилно полива раните с бетон. За дезинфекция. За да не остане никакъв жив организъм на мястото на операцията, стерилизира.

Рила няма нужда от операция, тя не боледува. Но някой я връзва на масата. За да й прикачи нови цици, да пооправи гърбавия й нос, да намали ханша й… И после тя да заблести с чисто новите си импланти – ски-писти и луксозни хотели. Да стане „по-хубава”, по-удобна, да се котира. Доктор Гигълс иска пълна промяна за Рила. Уж за нейно добро. А всъщност – за себе си. За да може да блудства с тялото й, да го употребява. Да го продава на приятелите си, да го лансира на чужденците. А когато му стане скучно, да реже отново и да сипва сол в раните. Защото обича болката и мрази пациентите.

Рила лежи на масата и стене от болка. Доктор Гигълс не признава болкоуспокоителни. Не признава съгласието на близките, нито клетвата на Хипократ. Рила лежи на масата, безсилна да се съпротивлява. Единственото, което й остава, е да плаче в дъжда. Но тогава никой не вижда сълзите й. Ще спре ли дъждът преди да е станало късно?

С благодарности към Нели за нейната словесна гледна точка. Докато си четях мислех, че ние, които сме вътре в кампанията, сякаш дори вече сме претръпнали на това, което свикнахме да виждаме над хижа Пионерска, че сме изгубили енергията и силите си да се възмущаваме от случващото се там, но ето как изглежда то в очите на един човек, който без да е планинар, вижда естетическия абсурд и усеща болката на планината, която човешката цивилизованост прорязва с бетон, желязо, жици, стълбове и багери.

Ето и денят видян през обектива:

Сапарева баня – малък спокоен рай в събота сутрин.

Сапарева баня – какво я чака се вижда още отсега.

Строящият се хотел Еделвайс в Паничище

Долна станция на лифта – отново и отново…

Събота сутрин в Сапарева баня

Докога и как ???? ще търпим

Вчера бяхме на Паничище. Строителството на лифта продължава.

Строителството продължава

Докога ???? се питам. След повече от 2 години кампания, след 11 месеца акции, протести, жалби. След като е доказано незаконно (в противоречие с 9 български закона, 3 европейски директиви и плана за управление на парка) строителството продължава. Що за безочливи министри, политици, инвеститори и що за салбо гражданско общество.

Докога и как ще търпим? Защо търпим? И какво да направим? се питам. Защото за мен не е приемливо да си трая, когато виждам незаконно, грубо и грозно посегателство срещу живата природа, срещу правата ми на човек и на гражданин. Не искам и няма да мълча и търпя.

Може би проблемът щеше да бъде решен (временно), ако целта ни беше да спрем строителството. Шепа шашки динамит и готово. Бум! Няма лифт и няма проблем.

Но ние не се задоволяваме с такива лесни и постижими цели, ние искаме да се събудим и осъзнаем като народ и като активни граждани. Граждани, които се информират, които формират позиция и я изразяват и защитават.

Само че обществен диалог няма. Гражданите все още не сме се събудили от дългия сън на рая и подтиснати от страха, останал в поколения след нас от комунистическия репресивен апарат. Независимите журналистите са се разсеяли, платените си пускат платени репортажи, гражданите не са граждани, медиите не са медии, административните органи не са административни, съдът не е съд и прокуратурата не е прокуратура.

Докога???? Кога и как ще се събудим и осъзнаем.

И ми се ще промяната да започне днес от мен, тук и сега да започна да мисля и действам като български гражданин и да променим системата и себе си.

А на работниците, които вчера се страхуваха от поредната ни акция и ни чакаха в трепетно безпокойство нервност, че пак ще трябва да ни бият, мога да кажа: „Благодарим ви. Благодарим ви, че един от вас ни донесе кафета на акцията, когато ни отказаха да ни направят кафе в хужа Пионерска, защото сме протестанти. Тогава вие ни донесохте кафе. “

И така ние сме хора и те са хора, как обаче да се разберем като хора? Как да се разберем като хора с местната власт – братята мафиоти от Дупница, кмета и общинския съвет на Сапарева баня, руската, украинската мафия и местните хора? Как да се разберем с министрите, които отказват да наложат контрол за спазване на закона? Как да се разберем с тези части от нас, които се страхуват да не ги набият, с тези части от нас, които изпитват агресия при вида на посегателствто срещу планината? Как да се разберем и примирим вътре в себе си и между нас като хора?

Или ще посегнете на нас отново (както посягате на природата), забравяйки че сте хора? Че сте бащи и имате деца? Какво ще кажете на децата си за убийствата на дървета, за побоя и лъжите спрямо природозащитници? Какво ще кажем ние на нащите деца за Рила, която ще им оставим? Как ще си простя, ако децата ми не могат да видят рая на Езерата, да помиришат и изживеят пътя до там?

Всички ще научим уроците си – и местните хора (както хората в Банско) и инвеститорите и министрите и гражданите и журналистите, въпросът е каква цена ще платим?

Държавата подарява гори за милиарди левове на частници

И тези частници са не кой да е, а мастити български „бизнесмени“ с апетити да строят по морето и в планините. Таблицата в картинката по-долу е абсолютно скандална и всеки българин, у когото е останала поне частица способност да се вълнува, възмущава и шокира, ще му падне ченето. Само за месец откакто беше вдигнат мораториумът върху заменките на гори, Държавната агенция по горите успя да разшери заменките на 12,800 дка гори от държавния горски фонд. Общо щетите възлизат на оптимистичните 300 милиона евро или песимистичните 1 милиард евро! Придобитите гори са навсякъде по планините, където има намерения да се строят ски курорти – Картала, Берковица, Перелик, Боровец, и по морето, където са предвидени благинки за народния човека като голф игрища и морски курорти. Рекордьор е Община Смолян, която вече се радва на 800 хектара държавна гора, на чието място иска да изгради бъдещата перла на зимните комплекси в България – „Супер Перелик“.

Горите ще бъдат изсечени поголовно заради нови ски писти, но най-вече хотели и гигантски ваканционни комплекси. А същевременно заместник-министър на околната среда (да не се бърка с икономика) Чавдар Георгиев се опитва да ни убеди, че масовият туризъм носи по 2 милиарда приход на държавата годишно. Ако се сумират всички щети, нанесени от варварското ни отношение към природата и разрушаването на ресурса ни за какъвто и да било тип туризъм, те със сигурност ще бъдат много повече от имагинерните печалби. За съжаление заменките на гори са узаконен механизъм за разпродаване на българското природно богатство и подсигуряват последващото изграждане на ски курорти, които се строят незаконно от офшорни компании.

Ето цялата таблица, която се надяваме да успяваме да актуализираме в срок, въпреки бясното темпо, с което се разписват заменките: