Овластяване на гражданите чрез укрепване на кампанията за опазване на дивата природа в България

Природозащитните кампании за запазване на малкото останали диви кътчета по Черноморието ни и за незастрояване на планините ни в последните няколко години получиха силен импулс от включването на много обикновени граждани в тях. Хора, които просто обичат природата и са готови да жертват цялото си свободно време, за да се самоорганизират за нейното съхраняване. Гражданите лягаха пред багерите на Иракли, гражданите изпращаха уведомления до общината и организираха шествия, арт акции, изложби и други, гражданите печатаха флаери и плакати, които неуморни дизайнери, крадейки от съня си, за без пари доизпипваха до посред нощ, гражданите блокираха кръстовища, когато Странджа беше заплашена от заличаване, гражданите пропътуваха хиляди километри из цяла България, за да информират други граждани, че на Рила се строи незаконно.

Колкото и да не им се иска на нашите управляващи, гражданите намериха начин да се обединят в името на природата. С помощта на експерти от екологичните неправителствени организации с непоколебима гражданска позиция заедно те спасиха Природен парк „Странджа”, спряха незаконните сечи над Паничище, накараха правителството да включи цели 33 % от територията на страната в мрежата Натура 2000, спечелиха подкрепата на над 170 000 души за Рила и симпатиите на десетки евродепутати.

С ентусиазъм и вдъхновение да спасят природата гражданите се научиха как се правят граждански кампании. Как се ражда гражданското общество. И сега граждани могат вече да предават опита си на други граждани. В продължение на 1 година „Граждани за Рила”, неформално обединение на над 350 граждани с разностранни професии и умения, но обединени от целта да запазят планината Рила, и ЕС „За Земята”, екологична организация с традиции в привличането и работата с доброволци, ще осъществяват проект за повишаване на гражданската активност в цялата страна. Искаме да победим чувството на безпомощност, което води до апатия в повечето хора, като им дадем възможност да придобият умения и чрез тях ефективно да борят проблемите, които им пречат да се чувстват пълноценни. Това е процес на овластяване. Проектът се финансира от швейцарската фондация Terre Humaine и е уникален за България. Дейностите се организират и осъществяват почти изцяло от доброволци.

За една година ще обиколим цяла България в поредица информационни турнета, за да представим проблемите на природата и други актуални социални проблеми и заедно с присъстващите да потърсим тяхното решение. Вече започнахме от 19 до 22 март с презентации по южното Черноморие – Бургас, Созопол, Царево и Малко Търново. Основният елемент от проекта ни са серията обучения по гражданска активност, които ще се провеждат в рамките на 1-2 дни всеки месец в градовете София, Варна, Велико Търново и Русе. С помощта на лектори специалисти по темите и споделяйки нашия личен опит, ще предадем на гражданите умения и познания за държавното устройство, взаимодействие с местните и националните власти, партньорства и застъпническа работа на местно, национално и европейско ниво, разработване на стратегия, работа с медии, организиране на акция, набиране на средства за дейностите на неформални групи, използване на правото на достъп до обществена информация и др. Във всеки град ще създадем устойчивост като го посещаваме веднъж месечно. Два пъти в годината ще се съберем на големи стратегически срещи, на които ще работим върху стратегията си за Рила и върху по-общи стратегии. Първата среща вече се състоя при огромен интерес и посещаемост от цяла България – 1 до 3 март във Велико Търново и продължи традицията от миналата година, когато „Граждани за Рила” се събраха на националния празник в гр. Шипка. Ще въвлечем гражданите и в практически инициативи – едно залесяване и едно почистване във втората половина на годината. Ще държим под око всичко, което става на Рила и редовно ще ходим на теренни проверки, снимковите и видеоматериалите от които често служат на експертите за сигнали и водене на дела. Ще издадем наръчник „Как да бъда активен гражданин?”, в който ще съберем основните изводи и информация от всяка тема. Ще помогнем на хората с активна гражданска позиция, пръснати из цяла България, да се почувстват част от нещо по-голямо, обединени и уверени, че могат да влияят на процеса на вземане на решения и да реагират ефективно срещу произвола на властта. Това е и основната цел на проекта – да се събудим и осъзнаем своята собствена сила. Тогава всичко е възможно.

Редовно публикуваме информация за всички предстоящи дейности по проекта на интернет страницата на Коалиция “За да остане природа в България” – www.forthenature.org.

Досега в първите четири месеца се състояха:

Въвеждащи срещи по проекта във Велико Търново и Варна – 7 и 8 февруари 2009 г. (снимки от Варна)

Теренна проверка на лифта на Паничище – 15 февруари 2009 г.

Лекция на тема “Държавно устройство, политическа и партийна система, пряка демокрация и демокрация на участието” в София – 19 февруари 2009 г. (с лектор Ружа Смилова, преподавател в СУ “Св.Кл.Охридски”)

Въвеждаща среща и обучения как се прави публична акция и как се работи с медиите в Русе – 21 и 22 февруари 2009 г.

Стратегическа среща на кампанията за Рила във Велико Търново – 1-3 март 2009 г.

Лекция на тема “Законодателната власт в България и процедура на приемане на закони от Народното събрание” в София – 4 март 2009 г. (с лектор адв. Веселин Паскалев)

Кръгла маса с теми “Гражданското общество и медиите” (лектор Екатерина Попова, специалист по ПР и журналист във в-к “Класа”) и “Какво ще ни струва използването на генно-модифицирани организми?” (лектор Илиян Илиев, сдружение ОЦОСУР-Варна) във Варна – 15 март 2009 г.

Информационно турне за заплахите в българските защитени територии в Бургас, Созопол, Царево и Малко Търново – 19-22 март 2009 г.

Лекция на тема “Съдебната власт в България” в София – 25 март 2009 г. (лектор адв. Свилен Овчаров)

Обучение и дискусия на тема “Велоеволюция – мечтите се сбъдват” в Русе – 28 март 2009 г. (снимки)

Обучение и среща на гражданската група във Велико Търново – 28 март 2009 г.

Лекция на тема “Еколози и медии – проблеми на ефективната комуникация” в София – 16 април 2009 г.

Лекция на тема “Естество на Европейския съюз, институционална уредба на ЕС, институционален баланс и взаимоотношения между институциите” в София – 7 май 2009 г. (с лектор Катя Христова-Вълчева, преподавател в Нов български университет)

Лекция на тема “Процедури за приемане на законодателство в ЕС, естество на правото на ЕС, ЕС и обикновеният гражданин” в София – 14 май 2009 г. (с лектор Христо Христев, докторант по общностно право в Университета в Нанси, специалист по европейско право)

Дискусия и обмяна на опит на тема “Обикновеният гражданин и местната власт” във Варна – 17 май 2009 г.

Презентация на Коалиция “За да остане природа в България” в Кюстендил – 15 май 2009 г.

Освен тези презентации, обучения, дискусии и теренни проверки, подкрепихме и множество граждански акции, напр. флашмоба против пускането на лифта на Паничище на 3 април в София, няколко акции за Рила по градове (http://forthenature.org/gallery/134/) и акциите по повод честването на Деня на Земята на 22 април в цяла България.

Ще продължаваме да информираме чрез сайта forthenature.org, Фейсбук и местните медии за всичките ни предстоящи инициативи.

Взаимоотношенията ни с местните превозвачи – какви са и какви трябва да бъдат

На 27 юли в Рила се проведе първата по рода си акция, в която граждани и представители на неправителствени организации осъществиха граждански контрол върху спазването на закона в Национален парк „Рила” в подкрепа на и съвместно със служителите на дирекцията на националния парк (така наречените рейнджъри) и с полицията (от полицията има още какво да се желае, но сме сигурни, че на втората поредна акция ще окажат далеч по-осезаемо съдействие за недопускане на инциденти и гарантиране на сигурността на участниците в акцията).

Акцията завърши с неприятен инцидент, за който вече писахме преди това.

Този инцидент провокира оживени и интересни дискусии в нашата група, които изпитах внезапно желание да обобщя, защото смятам за важни и показателни за нас като индивидуалности и като група. От конкретния инцидент дискусията се пренесе върху цялостното ни отношение и начин на комуникация с местните хора. Тук ще намерите някои извадки от тази дискусия:

„Не джиповете на тези мутри са ни проблемът – те са си местни и ще продължат да са там. Не вярвам, че десет джипа, които носят туристи и багаж, вредят толкова на Рила. Според мен проблемът е в частните джипове на частните лица, които идват не да правят бизнес превоз, а да се „разходят” до Езерата. Да, сигурно ако джипът минава по 20 курса на ден, няма да е супер за Рила, но в крайна сметка не трябва ли да направим избор на по-малкото зло? Моторите, които стават все по-модерни, са голямата заплаха, тези изсечени гори, тези кошмарни писти и лифтове са още по-голямата заплаха и най-тъпото е, че вече са направени, няма как да се върнат назад… Тъй че това, което изниква като въпрос: не се ли създават проблеми не там, където трябва?

Със сигурност ви е ясно, че местните хора мразят природозащитници, защото според техните разбирания ние им отнемаме хляба; това е много трудно да се промени, но има начин постепенно – като им се покаже, че ние не сме срещу тях, че искаме да помогнем. Можем ли например да направим уебсайт на всички туристи в Рила? Там да има информация за хижите, снимки, маршрути, дори информация за джиповете? Включително и информация за природата?”

„Местната мафия не са местните хора!!! Чувам такива асоциации вече от няколко човека. Като се борим срещу джиповете изобщо не се бъркаме в хляба на местните хора. Тия бабаити там са дупнишки и сапаревобански ербаби, дето са намерили лесен начин да правят пари покрай цялото беззаконие на Рила. Мислете си за лешояди. Бай ти Петко от Сапарева Баня, ако иска да се включи в бизнеса със старата си Нивичка, ще му счупят главата. Това размахване на автомат върху кого мислите е оттренирано?

Много по-важно е да спрем “бизнес джиповете”. Успеем ли – “туристическите” ще спрат да идват от само себе си. Сега виждат, че може – що да не влязат и те в парка. Става нещо като движението в София.

Да, не са ни най-големият проблем джиповете, но трябва да започнем отнякъде установяването на контрол и връщането на реда в парка. След една малка победа, нещата ще потръгнат по-лесно. Ако не можем да се справим със селската мафия, какво остава да се борим с тази на инвеститорите, дето е на национално и дори на международно ниво.

Лифтът го нямаше миналата година по това време. Имаше един ров само. Пистите също. Аз не мога да се примиря с това, че вече ги има! И нещата все още са обратими. Лифтът още не е тръгнал – винаги може да се демонтира. Просеките все още не са писти. Почвата е там. Дървесната маса е там. Ако сега ги залесим, след 50 години пак ще има гора. Не е необратимо като на пистите на Банско – там и след 500 години може да няма гора.

Случаят трябва да се раздуха. Публичността предизвиква натиск върху институциите. Ако се потули – чакай и другия път да дойдат ченгетата от Дупница. Пак няма да са получили факса, ще им се е счупил джипа и кво ли не. Така само ще се даде енергия на бандитите да продължат с рецидивите си.

Не губете надежда! Мислете рационално и да действаме!”

„Първо напомням, че човекът, който извади картечния пистолет и ни заплаши, е от превозвачите. Още наобяд, когато чакахме пред бариерата, той дойде с туристи, а ние ги спряхме, обяснихме им, че искаме да спазваме закона и им дадохме брошура. Тогава той се държа „прилично” и без да вади каквито и да било оръжия, обърна джипа и си тръгна.

Малко след това част от нас тръгнахме към Новата хижа, за да направим още снимки и имахме шанса да разговаряме с местните превозвачи. Тези хора са насъскани срещу нас и моментът беше удобен да ги погледнем очи в очи. Лично си говорих с няколко от тях и им обясних, че ние не сме против техния бизнес, но искаме да спрем достъпа на всякакви частни джипове, мотори и бъгита. Говорихме и генерално за проекта, че ако се задвижи, планината ще бъде разсипана и те няма могат да спрат процеса – както в Банско.

В един момент изглеждаше сякаш може да седнем и спокойно да обсъдим възможностите за техния бизнес (разрешителни за няколко джипа, издадени от парка да возят туристите само до бариерата или друго). Тогава, малко преди да тръгнем надолу, пристигна джипа на „лошия батко”. Бедата е, че имайки закона на наша страна, на моменти някои от нас се държаха на нивото на местните – тънка ирония, безсмислено надприказване и т.н. Смятам, че до голяма степен ние самите провокирахме проблема.
Каквото станало – не можем да го върнем. Вчера обсъдихме, че влизайки в новините, нека да не съсредоточаваме 100% от енергията в конкретния случай, а да насочим мощни прожектори върху проекта за ски пистите – следващата част от пъзела на инвеститорите.”

“Аз пък не го подкрепям това виждане на нещата. Ако вие сте съгласите да допускаме каквито и да е превозвачи нагоре от бариерата, то значи, че ще сме с различни разбирания за национален парк и въздействие на човешката дейност върху природата.”

„Хора от типа “Мутри” в повечето случаи имат добър опит в побоища и оттам имат добро око кой може да се бие и кой пада след първия удар. Всичките ние, които бяхме горе, сме от типа “жертви”.

Тези хора са се справяли с доста “жертви” досега, които са им пречели, справяли са се чисто физически, но изведнъж се появяват такива като нас “жертви”, които искат да им пречат, това, което им се върти в главата, е следното: “Тази муха ще я сплескам, ако ми падне в ръцете”. За това ви давам гаранция, те ви окачествяват като абсолютно слаб противник, единственният им страх е неизвестноста от нашата законна защита, ако бяха сигурни, че няма да имат законни проблеми, щяха да ни смачкат, защото те не виждат никаква физическа заплаха от наша страна. Те не я виждат, щото я няма, ние всички сме хилави и не можем и юмрук да им ударим без да си счупим от това ръката.

Така че бъдете наясно с правилата на физическата конфронтация, за да не правите грешки, за които ще съжалявате. За да изглеждате силни трябва наистина да сте силни, това не може да се имитира.”

”Ние в случая си мисля, че трябва да изберем по-малкото зло, не да се мазним на местните, а да видим тяхната гледна точка, да им обясним нашата и да видим къде можем да намерим консенсус.”

„Колкото до това какви са нашите цели, мисля , че всички сме обединени около спиране на беззаконията в Рила. Всички беззакония! В това число попадат и просеките, и джиповете, и лифтът.”

„Хората си задават основателно два въпроса:
1.    Не е ли нормално да ни е страх от диви хора, плюс това с оръжие?
2.    2. Как въобще може да се комуникира с такива хора?

Ние сме жертви в очите на тези бабаити. По-слаби физически и на един юмрук разстояние от земята. Да, това е така. Но когато отидох да говоря с „лошото момче”, имах зад себе си цялото природозащитно движение, законът, полицията, гражданското общество в България, дори Рила планина, ако щете! И в такава позиция мога спокойно да погледна този див човек в очите и да му кажа какво мисля за бизнеса му, за възможностите оттук нататък и прочие. Ако отида да говоря с него по тия въпроси като обикновен турист, може и да изям един здрав бой и толкова. Ето защо може и без страх, а спокойно и без емоции. При такава нагласа на духа силата е на наша страна, разбирате ли? Това не е имитация на сила, просто така стоят нещата.”

Накрая да си кажа и аз какво мисля:)

„Доста често оставяме емоциите да ни водят и реагираме по начин, който после като обмислим, виждаме че не е най-подходящият. Обаче от друга страна аз за себе си зная каква искам да е границата и според кой критерий да се преценяват нещата – това е законът. Съжалявам, но в момента всички джипове – независимо дали частни или на превозвачи – нарушават закона. Какво пречи на хората да качват багажа си сами? Защо пък да не се въведат пешеходни шерпи и хората така да изкарват пари? Не виждам какво унизително има в тази идея – това е перфектна идея за бизнес, в която има супер много хляб, всичко зависи от това да се представи по подходящ начин. Когато се направи с желание и любов, може да се получи.

Винаги трябва да се реагира трезво, но не искам да се подмазваме на превозвачите и местните и да ги дундуркаме, само защото страдаме от някакво криворазбрано ниско самочувствие и разбиране, че те като са местни, значи им се полага по презумпция нещо повече и имат повече права върху планината. Напротив – това е национален парк и той е на всички. Отговорност на местните хора (и то много тежка) е така да си организират икономическите дейности в близост до планината, че да не я превръщат в това, което се случва в момента – разровени пътища, прах и кал навсякъде, шум, увеличаваща се урбанизация. Не оспорвам правото на всеки да получи шанс да отиде там и да види тези места, но хората трябва да имат някакво съзнание все пак. Според мен всички наши действия трябва да са насочени натам максимално да ограничаваме употребата на каквито и да било средства за придвижване и качване на багажа, различни от собствените ни крака и гръб. Това е туризмът в крайна сметка и затова планината е нещо различно от града. Когато отиваш в природата, трябва да се съобразяваш с нейните правила. Иначе нищо няма да почерпиш от нея, нищо няма да научиш.
В момента „Рила спорт” може и да потриват ръце, че сме влезнали в конфликт с местните превозвачи, но е ясно, че по отношение на ски курорта основната ни цел остава една и съща – спиране на незаконното строителство и недопускане на писти в националния парк.”

27 юли на Рила – пистолети, сечи, МПС-та и “Граждани за Рила”

Вече беше по всички медии случката, с малко закъснение ето разказ на някои от очевидците (без да цитирам имена):

Акция: съгласувана с Дирекцията на НП Рила и РПУ Самоков; оказване на съдействие на Дирекцията на НП за констатиране на нарушения в рамките на НП – движение на МПС, както и информационна кампания, че движението на МПС в границите на НП е забранено. Искахме да спрем строителните машини и техника в НП, но в същото време уведомявахме туристите, които си наемат превозвач, за да ги закара до Рилските езера, че навлизането в НП и движението на МПС е забранено. Раздавахме им брошурки и ги оставяхме сами да преценяват дали да продължат пеша или с колата, която са наели. Забелязахме всъщност, че за първи път от много време насам строителната техника на долна лифтена станция не работеше, дочухме и че част от превозвачите на туристи няма да работят заради нашата проверка, която беше съгласувана с всички институции.

За проверката се събраха повече от 50 души-доброволци от цялата страна, това е най-голямата провеждана до сега акция на Паничище. Целта на акцията беше да заснемем нарушенията (номерата на МПС), Дирекцията на Парка да провери дали са в списъка на имащите разрешение и ако нямат, полицията да състави актове на нарушителите. В случая обаче, полицията не дойде.

Акцията изглежадаше изключително успешна – по-голямата част от МПС спираха при бариерата и след като им беше обяснено – се връщаха или спираха до границата на Парка и продължаваха пеша. По-късно се разбра, че набързо е разработена системата – качваш се, слизаш преди границата на Парка, вървиш 200м и после пак те качват на друго МПС, което ги чака – вече е преминало бариерата (преди ние да дойдем) и по този начин се избягва преминаването през рейнджърите на Парка и доброволците. Констатирани бяха повече от 20 нарушения.

От друга страна бяха коментирани много от проблемите, които пораждат закононарушения: 1. полицията не може да санкцинира МПС по пътя към х. Рилски езера, защото на никоя карта той не съществува дори като четвъртокласен и там КАТ не може да има

2. в началото на “пътя” няма табела, указваща, че нагоре следва ограничение на движението на МПС и като стигнат до самата табела при бариерата няма място, където можеш да отбиеш и да спреш колата си

3. рейнджърите на Парка са изключително малък брой, ако успеят да съставят актове, те се проточват и никой не ги плаща

4, част от туристите просто не са информирани, но след като бяха, ни казаха “с вас сме” и слязоха от превозващите ги средства с готовност…

Вече към края на акцията част от гражданите (20) се бяха качили на х. Рилски езера, където продължавахме на снимане номерата на МПС и да водим протокол. Около 16.00 се зададе джип, чийто номер ние също снимахме с камера. Този път обаче джипът се насочи към камерата и се опита да сгази момичето, което снимаше. После слезе разгневен и се опита насила да вземе камерата от момичето с мотива, че не може да снима в неговата къща. Твърдеше, че той има разрешително за превозване на хора, но не го носи. Ние обяснихме, че снимаме абсолютно всички МПС в НП без водачите и после НП ще направи справка кои автомобили имат разрешение, така че за него, ако наистина има разрешение, няма има никакви последствия. В един момент колата, която явно не беше паркирал добре в бързината, за да преследва момичето и да й вземе камерата, тръгна по надолнището. Това още повече го разневи – отиде да я спре и после се върна много по-обезумял, взе голямо оръжие от колата си и каза”ей сега вече ви утрепах”. Насочи автомата към групата, каза, че 7 години е лежал в затвора, от кръв не се плаши и че не му пука дали ще убие яре или нас, ако ще още да лежи в затвора. Заповядваше ни да залегнем веднага, опря пистолета в слепоочието на един от присъстващите. Напрежението беше допълнително усилвано от мъж, който се представи за брат му, който обясняваше, да не ядосваме шофьора, защото вече не знаел какво ще се случи. Шофьорът ни каза, че там на Езерата е друга държава и там те командват, законите не важат. Ние се обадихме на полицията, бяхме свързани с РПУ  Самоков, които не знаеха към кой да ни прехвърлят. По-късно се обадихме и на рейнджърите на Парка и помолихме да ни посрещнат и съдействат – чак след тяхното обаждане полицията беше задействана и дойде на местопрестъплението, след може би 2 часа забавяне. Човекът, който заплашваше живота ни, беше в крайна сметка задържан от полицията, бяха ни взети пълни показания за случая. Според нас нападателят до толкова не можеше да контролира себе си, че не се въздържа да извади вероятно незаконно притежавано оръжие пред множество хора-свидетели, при реална опасност просто да натисне спусъка.

Все още не се знае какво ще стане – дали ще има дело, дали ще бъде осъден въпросният господин или ще продължи да размахва оръжия сред туристите на НП, дали има и други като него и колко е сериозна опасността някой да пострада?

Пак на Рила

Като се върнах цялата ми коса беше полепнала с бял прах. Дрехите, маратонките също. Въпреки това бях доволна, защото се случиха и положителни неща. За трета поредна седмица съм на Рила. Мисля, че с присъствието си в планината най-много помагаме на своята кауза, ако мислим за нещата в перспектива.

Прахът дойде от колите и камионите, които се движат по пътеките към Мусала и Седемте Рилски езера. Отдавна не са пътеки, а пътища. Разширяват ги, заравняват ги и подсичат горния склон, при което дърветата остават да висят безпомощно с корени във въздуха, изтръгнати от своята земя. Прави се за по-голямо удобство на пътуващите, които искат да зърнат красотите във високите части на планината. Прахът се вдига, защото е сухо. Ако е мокро, се получават кални реки и пак е трудно да се ходи, когато си пешеходец.

Доволна съм, защото не се чувствам озлобена, не се чувствам и безпомощна, което се случваше често напоследък. Започвам да разбирам колко е тънка границата между доброто и злото и как всичко зависи от личното възприятие. И все пак има нещо обективно, което може да бъде видяно, усетено, осмислено, стига да имаш достатъчно светлина да го видиш.

Мислих си, че всеки има право да желае да усети красотата на природата, всеки има право да се стреми към нея. И всеки го прави по свой начин. Хората, които изравят пътеката и раздират недрата на планината, за да стигнат по-лесно и удобно до високото, без да слизат от джипа си, имат своя стремеж и своето отношение към природата. Те преживяват красивото по единствения начин, по който могат и ги е научил целият им живот. Този начин е израз на дълбок, неосъзнат страх от величието на природата и оттам желанието да я завладеем и подчиним, за да я направим по-разбираема и сигурна. Да я направим като себе си. Отношението ни към природата е външен израз на вътрешната ни същност. Това от никого не можем да скрием.

Днес на пътя от хижа Пионерска до хижа Рилски езера, точно до едната от сечите за бъдещите ски писти, един работник, който с колегата си товареше отсечени трупи, преби коня си пред очите ни. Попитахме го защо и почти извинително ни обясни, че работата е тежка и когато си изнервен, понякога правиш такива неща.

Всички сме деца пред очите на вечното и единственото, което се иска от нас, е желание да се учим. В много от хората, които често са ни вбесявали с постъпките и държанието си, усещам скрито това желание. Въпросът е да извървиш пътя до тях.

Пълна промяна или пластична операция за Рила

Споделям впечатленията на наша приятелка и симпатизантка журналистка, която вчера беше с нас в Сапарева баня, Паничище и Пионерска.

Гърди от силикон, ботокс в устните, липосукция, операция на носа, премахване на бръчките с киселина… Нечовешки болки, кървав кошмар, странични ефекти – цената на красотата, която куп хора са готови да платят. За да бъдат неотразими. С пластмасовите си цици, с белезите от скалпела, с увисналите устни, когато ботоксът не е поставен добре. Ако природата не ти харесва – винаги можеш да й го начукаш. С помощта на пластичните хирурзи. Да изглеждаш както на теб ти харесва, дори и нищо от теб да не е останало.

В Паничище си мислех за операция. Някой е сложил Рила на масата и реже. Парче по парче. Някакъв зъл доктор Гигълс оперира с надменна усмивка. Оперира лошо и без упойка. Кълца наред каквото му попадне. Чертае със скалпела линии асфалт. Срязва плътта и човърка навътре. С багери и машини. После обилно полива раните с бетон. За дезинфекция. За да не остане никакъв жив организъм на мястото на операцията, стерилизира.

Рила няма нужда от операция, тя не боледува. Но някой я връзва на масата. За да й прикачи нови цици, да пооправи гърбавия й нос, да намали ханша й… И после тя да заблести с чисто новите си импланти – ски-писти и луксозни хотели. Да стане „по-хубава”, по-удобна, да се котира. Доктор Гигълс иска пълна промяна за Рила. Уж за нейно добро. А всъщност – за себе си. За да може да блудства с тялото й, да го употребява. Да го продава на приятелите си, да го лансира на чужденците. А когато му стане скучно, да реже отново и да сипва сол в раните. Защото обича болката и мрази пациентите.

Рила лежи на масата и стене от болка. Доктор Гигълс не признава болкоуспокоителни. Не признава съгласието на близките, нито клетвата на Хипократ. Рила лежи на масата, безсилна да се съпротивлява. Единственото, което й остава, е да плаче в дъжда. Но тогава никой не вижда сълзите й. Ще спре ли дъждът преди да е станало късно?

С благодарности към Нели за нейната словесна гледна точка. Докато си четях мислех, че ние, които сме вътре в кампанията, сякаш дори вече сме претръпнали на това, което свикнахме да виждаме над хижа Пионерска, че сме изгубили енергията и силите си да се възмущаваме от случващото се там, но ето как изглежда то в очите на един човек, който без да е планинар, вижда естетическия абсурд и усеща болката на планината, която човешката цивилизованост прорязва с бетон, желязо, жици, стълбове и багери.

Ето и денят видян през обектива:

Сапарева баня – малък спокоен рай в събота сутрин.

Сапарева баня – какво я чака се вижда още отсега.

Строящият се хотел Еделвайс в Паничище

Долна станция на лифта – отново и отново…

Събота сутрин в Сапарева баня

Докога и как ???? ще търпим

Вчера бяхме на Паничище. Строителството на лифта продължава.

Строителството продължава

Докога ???? се питам. След повече от 2 години кампания, след 11 месеца акции, протести, жалби. След като е доказано незаконно (в противоречие с 9 български закона, 3 европейски директиви и плана за управление на парка) строителството продължава. Що за безочливи министри, политици, инвеститори и що за салбо гражданско общество.

Докога и как ще търпим? Защо търпим? И какво да направим? се питам. Защото за мен не е приемливо да си трая, когато виждам незаконно, грубо и грозно посегателство срещу живата природа, срещу правата ми на човек и на гражданин. Не искам и няма да мълча и търпя.

Може би проблемът щеше да бъде решен (временно), ако целта ни беше да спрем строителството. Шепа шашки динамит и готово. Бум! Няма лифт и няма проблем.

Но ние не се задоволяваме с такива лесни и постижими цели, ние искаме да се събудим и осъзнаем като народ и като активни граждани. Граждани, които се информират, които формират позиция и я изразяват и защитават.

Само че обществен диалог няма. Гражданите все още не сме се събудили от дългия сън на рая и подтиснати от страха, останал в поколения след нас от комунистическия репресивен апарат. Независимите журналистите са се разсеяли, платените си пускат платени репортажи, гражданите не са граждани, медиите не са медии, административните органи не са административни, съдът не е съд и прокуратурата не е прокуратура.

Докога???? Кога и как ще се събудим и осъзнаем.

И ми се ще промяната да започне днес от мен, тук и сега да започна да мисля и действам като български гражданин и да променим системата и себе си.

А на работниците, които вчера се страхуваха от поредната ни акция и ни чакаха в трепетно безпокойство нервност, че пак ще трябва да ни бият, мога да кажа: “Благодарим ви. Благодарим ви, че един от вас ни донесе кафета на акцията, когато ни отказаха да ни направят кафе в хужа Пионерска, защото сме протестанти. Тогава вие ни донесохте кафе. “

И така ние сме хора и те са хора, как обаче да се разберем като хора? Как да се разберем като хора с местната власт – братята мафиоти от Дупница, кмета и общинския съвет на Сапарева баня, руската, украинската мафия и местните хора? Как да се разберем с министрите, които отказват да наложат контрол за спазване на закона? Как да се разберем с тези части от нас, които се страхуват да не ги набият, с тези части от нас, които изпитват агресия при вида на посегателствто срещу планината? Как да се разберем и примирим вътре в себе си и между нас като хора?

Или ще посегнете на нас отново (както посягате на природата), забравяйки че сте хора? Че сте бащи и имате деца? Какво ще кажете на децата си за убийствата на дървета, за побоя и лъжите спрямо природозащитници? Какво ще кажем ние на нащите деца за Рила, която ще им оставим? Как ще си простя, ако децата ми не могат да видят рая на Езерата, да помиришат и изживеят пътя до там?

Всички ще научим уроците си – и местните хора (както хората в Банско) и инвеститорите и министрите и гражданите и журналистите, въпросът е каква цена ще платим?

Държавата подарява гори за милиарди левове на частници

И тези частници са не кой да е, а мастити български “бизнесмени” с апетити да строят по морето и в планините. Таблицата в картинката по-долу е абсолютно скандална и всеки българин, у когото е останала поне частица способност да се вълнува, възмущава и шокира, ще му падне ченето. Само за месец откакто беше вдигнат мораториумът върху заменките на гори, Държавната агенция по горите успя да разшери заменките на 12,800 дка гори от държавния горски фонд. Общо щетите възлизат на оптимистичните 300 милиона евро или песимистичните 1 милиард евро! Придобитите гори са навсякъде по планините, където има намерения да се строят ски курорти – Картала, Берковица, Перелик, Боровец, и по морето, където са предвидени благинки за народния човека като голф игрища и морски курорти. Рекордьор е Община Смолян, която вече се радва на 800 хектара държавна гора, на чието място иска да изгради бъдещата перла на зимните комплекси в България – “Супер Перелик”.

Горите ще бъдат изсечени поголовно заради нови ски писти, но най-вече хотели и гигантски ваканционни комплекси. А същевременно заместник-министър на околната среда (да не се бърка с икономика) Чавдар Георгиев се опитва да ни убеди, че масовият туризъм носи по 2 милиарда приход на държавата годишно. Ако се сумират всички щети, нанесени от варварското ни отношение към природата и разрушаването на ресурса ни за какъвто и да било тип туризъм, те със сигурност ще бъдат много повече от имагинерните печалби. За съжаление заменките на гори са узаконен механизъм за разпродаване на българското природно богатство и подсигуряват последващото изграждане на ски курорти, които се строят незаконно от офшорни компании.

Ето цялата таблица, която се надяваме да успяваме да актуализираме в срок, въпреки бясното темпо, с което се разписват заменките:

Откриването на изложбата в снимки

 

Списанието на Американската търговска камара в България със статия за Рила

Благодарим на списанието за предоставената ни възможност да изразим своята позиция за незаконното строителство в Рила!

Environmental Organizations Refuse to Agree with Construction in Rila Mountain - тук можете да прочетете цялата статия.

Колко струва една фотоизложба?

На 5 юни в София като част от кампанията открихме фото изложба със снимки за Рила – красиви пейзажни, снимки от строителството и снимки от наши акции. Хвърлихме доста сили в самото официално откриване в градинката на Климент Охридски, което беше със сцена, озвучаване и известни личности. Хвърлихме доста сили и в следващите дни, борейки се с дъжда, с трудностите при пренасянето на красивите, но много пипкави за подреждане бамбукови конструкции, на които висяха снимките. Но въпреки ограничения брой хора и тези фактори, се справихме! Времето от един момент нататък стана благосклонно, хората се тълпяха на опашка да се подписват, да говорят с нас, да купуват тениски за Рила. Похвалиха ни за това, че сме използвали естествени материали за подредбата на изложбата. Може би не е изглеждало много “професионално”, но пък изглеждаше ентусиастко и от сърце. Освен това до голяма степен постигнахме целта си да започнем да променяме визията и имиджа на кампанията, макар че има още какво да се желае.

Ето и малко цифри около изложбата:

Първо, за събраните подписи по време на изложбата:

- от подписката за Рила са събрани 2045 подписа

- от подписката за горите са събрани 556 подписа

 

Второ, малко сметки около тениските:

- бяха отпечатани 320 бр. нови тениски + 15 бр. детски тениски

- по градове бяха изпратени както следва: на Стара Загора 30 бр., на Варна 30 бр., на Русе 15 бр., на Пловдив 30 бр., на Шумен 10 бр. и на Плевен 10 бр. = 125 бр.

- 195 бр. останаха в София

- на първия ден на изложбата бяха продадени 72 бр. тениски + 1 бр. детски тениски, от детските тениски бяха подарени няколко на децата от Мечо пух, част от другите бяха продадени и останалите пратени в Стара Загора

- в следващите дни на изложбата бяха продадени още известен брой тениски, по-долу има сметка за общите приходи от тениски, торбички и дарения. За съжаление не можах да проследя точния брой продадени тениски, торбички и сумата събрани дарения по отделно…

 

Трето, сметки около разходите за изложбата и текущи по време на изложбата:

- покани за официални гости = 75 лв.

- 320 бр. тениски х 2.16 лв./брой = 691.20 лв.

- 15 бр. детски тениски х 5 лв./брой = 75 лв.

- щамповане на тениски = 180.90 лв.

- сцена и озвучаване за откриването на изложбата = 300 лв.

- фотоматериали = 15 лв.

- канцеларски материали = 5.40 лв.

- канапи и бамбукови пръчки 14 бр. = 55.25 лв.

- найлони = 45 лв.

- 5 бр. банери = 100 лв.

- Интернет = 60 лв.

- разпращане на тениски по автобуса = 20 лв.

- разпечатване и ламиниране на информационни табла = 20.16 лв.

- разпращане на тениски по пощата = 7.20 лв.

- канапи = 8 лв.

- бамбукови пръчки 200 бр. = 124.99 лв.

- канап 100 м = 7.99 лв.

- бамбукови пръчки 3 бр. = 11.67 лв.

- ламиниране Земята отдолу = 49.01 лв.

- фолио за подвързване А3 50 бр. = 35 лв.

- тиксо, опаковъчно фолио и метална тел = 10 лв.

- изпращане на изложбата до Стара Загора = 20 лв.

Общо разходи ги смятам: 1916.77 лв.

 

Четвърто, приходите по време на изложбата:

- общо в момента от продадени тениски (София и на други места) + дарения в касата + дарения, дадени лично на мен, има 1839.32 лв.

 

Пето, имахме изходни пари 544 лв. за финансиране на изложбата, освен това предварително с предни дарения бяха направени самите снимки + паспартута на обща стойност 178 лв. За тениските взехме заем 1000 лв. Впоследствие се наложи да се вземат още 600 лв. назаем.

Така към момента чистите приходи от изложбата са 239.32 лв. Очакваме приходи от тениски от градовете, имаме още тениски за продаване и в София. За първи път имаме реален шанс да финансираме следващите тениски изцяло със собствени средства и да не ни се налага да взимаме назаем, което за нас е огромен успех. Също както успех е самото водене на отчетност, макар и тя да не претендира за абсолютна точност и изчерпателност.

Ако някой се съмнява относно това защо събираме пари (т.е. взимаме на хората пари за тениски) и какво правим с тези пари, отговорът е ясен – за да отпечатаме тениски, чрез които хората да разнасят посланието, което е една прекрасна инициатива, трябва да финансираме по някакъв начин покупката им, а трябва да ги продаваме, за да можем да финансираме отпечатването на следваща партида, и така докато не се облече цяла България с тениски за Рила! Има огромен смисъл и от изложби, и от тениски, защото всичко това дава на хората канал за изразяване на гражданска позиция по проблемите в Рила.