Пълна промяна или пластична операция за Рила

Споделям впечатленията на наша приятелка и симпатизантка журналистка, която вчера беше с нас в Сапарева баня, Паничище и Пионерска.

Гърди от силикон, ботокс в устните, липосукция, операция на носа, премахване на бръчките с киселина… Нечовешки болки, кървав кошмар, странични ефекти – цената на красотата, която куп хора са готови да платят. За да бъдат неотразими. С пластмасовите си цици, с белезите от скалпела, с увисналите устни, когато ботоксът не е поставен добре. Ако природата не ти харесва – винаги можеш да й го начукаш. С помощта на пластичните хирурзи. Да изглеждаш както на теб ти харесва, дори и нищо от теб да не е останало.

В Паничище си мислех за операция. Някой е сложил Рила на масата и реже. Парче по парче. Някакъв зъл доктор Гигълс оперира с надменна усмивка. Оперира лошо и без упойка. Кълца наред каквото му попадне. Чертае със скалпела линии асфалт. Срязва плътта и човърка навътре. С багери и машини. После обилно полива раните с бетон. За дезинфекция. За да не остане никакъв жив организъм на мястото на операцията, стерилизира.

Рила няма нужда от операция, тя не боледува. Но някой я връзва на масата. За да й прикачи нови цици, да пооправи гърбавия й нос, да намали ханша й… И после тя да заблести с чисто новите си импланти – ски-писти и луксозни хотели. Да стане „по-хубава”, по-удобна, да се котира. Доктор Гигълс иска пълна промяна за Рила. Уж за нейно добро. А всъщност – за себе си. За да може да блудства с тялото й, да го употребява. Да го продава на приятелите си, да го лансира на чужденците. А когато му стане скучно, да реже отново и да сипва сол в раните. Защото обича болката и мрази пациентите.

Рила лежи на масата и стене от болка. Доктор Гигълс не признава болкоуспокоителни. Не признава съгласието на близките, нито клетвата на Хипократ. Рила лежи на масата, безсилна да се съпротивлява. Единственото, което й остава, е да плаче в дъжда. Но тогава никой не вижда сълзите й. Ще спре ли дъждът преди да е станало късно?

С благодарности към Нели за нейната словесна гледна точка. Докато си четях мислех, че ние, които сме вътре в кампанията, сякаш дори вече сме претръпнали на това, което свикнахме да виждаме над хижа Пионерска, че сме изгубили енергията и силите си да се възмущаваме от случващото се там, но ето как изглежда то в очите на един човек, който без да е планинар, вижда естетическия абсурд и усеща болката на планината, която човешката цивилизованост прорязва с бетон, желязо, жици, стълбове и багери.

Ето и денят видян през обектива:

Сапарева баня – малък спокоен рай в събота сутрин.

Сапарева баня – какво я чака се вижда още отсега.

Строящият се хотел Еделвайс в Паничище

Долна станция на лифта – отново и отново…

Събота сутрин в Сапарева баня